3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 486
София, 12.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М. Славчева
ч.т.дело № 417/2011 година
Производство по чл. 274, ал. 3 във вр. чл. 15, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 888/11.І.2011 г. по ч.гр.д. № 243/2011 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната му жалба против определението на Софийски районен съд, 42-и състав от 01.11.2010 г. по гр. дело № 18203/2010 г. в частта, с която е било оставено без уважение искането на жалбоподателя за прекратяване на производството по делото поради неподведомственост на спора и за отнасянето му за разглеждане пред АС при Б..
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното определение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и постановяване вместо него на друго, с което да се прекрати съдебното производство и да му се присъдят направените по него разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател обосновава допустимостта на касационния контрол на атакуваното от него определение с твърдението, че налице били и трите предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като същото съдържало произнасяне по три съществени материално- и процесуалноправни въпроса, както следва: 1/ За самостоятелното действие на арбитражното споразумение и относителната му независимост от материалноправния договор, по повод на който то е било сключено; 2/ За възможността на съда да променя характера на търсената защита и да излиза „извън рамките и начина за постигането й, поискани от ищеца”; 3/ За правната квалификация на иска за обезщетение за пропуснати ползи вследствие неизпълнение на договорно задължение на ответника по прекратен договор.
Ответникът [фирма] възразява срещу процесуалната допустимост на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение приема, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Съгласно чл. 15 ГПК въпросът дали заведеното дело е подведомствено на съда, може да бъде повдигнат от страните или служебно от съда при всяко положение на делото, освен когато в закон е определен срок за това. На касационен контрол не подлежи определението на съда, с което е приет за разглеждане граждански спор, а само това определение, с което е прекратено производството пред сезирания съд и делото е изпратено за разглеждане на несъдебен орган. В случая с обжалваното определение не се десезира съда от разглеждане на спора, поради което то не е от категорията определения, посочени в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, които подлежат на обжалване пред ВКС. В този смисъл е приетото в т. 5 на ТР № 1/2001 г. от ОСГК на ВКС разрешение по тълкуването на чл. 10 ГПК (отм.), аналогичен на чл. 15 ГПК. С оглед на изложените съображения частната касационна жалба е процесуално недопустима и ще следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] срещу определение № 888 от 11.01.2011 г. по в.ч.гр.д. № 243/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: