О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София, 06.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговскоотделение, в закрито заседание на 03.06.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2272/2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място], представлявано от законния си представител К. Г. К., чрез адв. Г.М. – С. против въззивното решение на Софийски градски съд от 21.12.2012 год., по в.гр.д.№ 2479/2012 год., в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд от 12.07.2011 год., по гр.д.№ 53892/2010 год. и е отхвърлен предявения от касатора, като ищец, срещу [фирма] установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за дължимост на сумите: 8 800 лева, неплатено възнаграждение по фактура № 98/07.08.2008 год., издадена въз основа на договор за изработка и 1976.97 лева, обезщетение за забава за периода 08.08.2008 год.- 10.05.2010 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 10.06.2010 год.,по ч.гр.д.№ 21488/2010 год. на СРС..
Ответната по касационната жалба страна ТД [фирма] , гр. София в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и алтернативно по въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията и, публикувана в ДВ бр.100/2010 год. и в сила от 21.12.2010 год., от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв.- за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното решение на СГС, предвид произхода на претендираното вземане и качеството на страните по спора – арг. от чл.286, ал.2 ТЗ, във вр. с чл.1, ал.1, т.8 ТЗ и чл.286, ал.3 ГПК.
Следователно обстоятелството, че касационната жалба подадена от касатора [фирма] с вх.№ 17063 е постъпила в канцеларията на администриращия я съд, след изменението на чл.280, ал.2 ГПК – на 13. 02.2013 год. год., а цената на всеки един от предявените в обективно кумулативно съединяване установителни искове е под 10 000 лв., обосновава правен извод, че касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено.
Доколкото самият ищец в исковата си молба изрично е посочил , че претендирани суми са дължими по различни, макар и еднакви по вид, правоотношения между страните, определени от него като договори за услуги, то не би могло да се счете, че се касае за неделимо вземане с произход един и същи договор и обективирано в отделни счетоводни документи същото не би могло да бъде предмет на отделни самостоятелни искови претенции, в която хипотеза предвид общата заявена цена, разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК би се явила неприложима.
При липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на СГС, настоящият касатор, към датата на подаване на касационната жалба – 13.02.2013 год., не разполага с потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл.280 и сл. ГПК, поради което същата се явява процесуално недопустима и подлежи на връщане, а образуваното въз основа на нея касационно производство – на прекратяване.
Водим от изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.286, ал. 1, т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, касационната жалба на ТД [фирма],със седалище [населено място], с вх.№ 17063 /13.02.2013 год. против въззивното решение на Софийски градски съд 21. 12. 2012 год., по в.гр.д.№ 2479/2012 год., по описа на с.с..
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 2272/2013 год. на ІІ-ро т.о на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: