О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 124
София, 13.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 20 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на П. О. Д. от [населено място], против определение № 1037 от 13 октомври 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 802 по описа на окръжния съд в гр. Перник за 2011 г., с което е потвърдено определение № 4057 от 5 август 2011 г., постановено по гр.д. № 5159 по описа на районния съд в гр. Перник за 2011 г. за оставяне без разглеждане на предявен от П. Д. против [фирма] отрицателен установителен иск за признаване на установено, че Д. не дължи сумата от 2722,66 лева доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 1 декември 2003 г. – 30 април 2009 г., ведно със законната лихва за забава от 1361 лева за периода 15 февруари 2004 г. – 23 ноември 2009 г. и исковата молба е върната.
В частната касационна жалба се сочи, че атакуваното определение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като общата разпоредба на чл. 124 ГПК е приложима, когато е пропусната възможността за възражение по чл. 414 ГПК и не са налице предпоставките за иск по чл. 424 ГПК, тъй като вземането не е установено със сила на пресъдено нещо; затова и чл. 439 ГПК предвижда, че длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението; като са приели, че с изтичане на срока по чл. 424 ГПК длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, и двете съдебни инстанции са игнорирали разпоредбата на чл. 439 ГПК и са отнели възможността на длъжника да оспорва изпълнението чрез иск. Изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 274, ал. 3, вр. чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не се представя.
К. съд в настоящия си състав приема, че жалбата на П. Д. е недопустима предвид правилото на чл. 274, ал. 4, вр. чл. 280, ал. 2 ГПК.
Частната касационна жалба е постъпила във въззивния съд на 14 ноември 2011 г. На 21 декември 2010 г. е публикувано изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК. Според § 25 и 26 от ПЗР към ЗИД ГПК, обнародван в ДВ бр. 100 от 2010 г., висящите производства се разглеждат по досегашния ред, а самото изменение в ГПК (с изрично изброени изключения) влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник. Следователно, преди подаването на частната касационна жалба е влязло в сила новото правило на чл. 280, ал. 2 ГПК, според което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. В случая цената на предявения отрицателен установителен иск е 2722,66 лева, а искът за мораторна лихва върху главницата е с цена от 1361 лева. Предвид правилото на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Тъй като е явно, че по предявените искове касационно обжалване не може да се развие, то и определението на въззивния съд по акт на първата инстанция, с който се прегражда по-нататъшния ход на делото, не може да бъде разгледано по реда на частното касационно обжалване.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на П. О. Д. от [населено място], против определение № 1037 от 13 октомври 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 802 по описа на окръжния съд в гр. Перник за 2011 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: