О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 10
София, 05.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети януари през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 695 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 във връзка с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на С. И. Д. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. А. Б., против определение № 186 от 9 септември 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 213 по описа на апелативния съд в гр. Бургас за 2011 г., с което е потвърдено определение № 1549 от 21 юни 2011 г. по ч.гр.д. № 1086 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2011 г., с което е оставена без разглеждане като недопустима жалба на С. Д. против постановление от 14 април 2011 г. за възлагане на недвижим имот в [населено място], по изпълнително дело № 82 по описа за 2010 г. на ЧСИ Т. К., рег.№ … на КЧСИ, с район на действие окръжен съд Бургас.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото съдът приел, че е налице невъзможност на трети лица, неучаствали в изпълнителното производство, да обжалват действията на съдебния изпълнител, както и че разпоредбата на ал. 3 на чл. 435 ГПК е специална по отношение на ал. 4 и 5; в случая изобщо липсва наложена възбрана; от приложените доказателства се установява, че частният жалбоподател е трето добросъвестно лице и при придобиването на имота не е имало вписани каквито и да е тежести върху имота или права на трети лица; имотът е придобит от жалбоподателя чрез лице, което не е длъжник по изпълнителното дело на 5 април 2011 г., а постановлението за възлагане на имота е от 14 април 2011 г. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по два процесуалноправни въпроса, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – при липса на вписани тежести/възбрана върху имот, има ли право на жалба третото добросъвестно лице/владеещ собственик на този имот към деня на публичната продан; явяла ли се специална разпоредбата на чл. 435, ал. 3 ГПК по отношение на следващите ал. 4 и 5.
Ответниците Н. Т. Ч. от [населено място] и В. Т. Г. от [населено място], не представят отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С атакуваното определение въззивният съд приел, че не са налице пороците на атакуваното определение на окръжния съд и препратил по реда на чл. 278, ал. 4, вр. чл. 272 ГПК към мотивите на атакуваното определение; текстът на ал. 3 на чл. 435 ГПК е специален спрямо останалите текстове на чл. 435 ГПК и в него е регламентирана възможността постановлението за възлагане да може да се обжалва само от участниците в изпълнителното производство, а за трети лица липсва процесуалното право да обжалват постановлението за възлагане.
Частната касационна жалба е подадена срещу акт на въззивен съд, който не подлежи на касационно обжалване.
Съобразно правилото на чл. 437, ал. 4 ГПК, решението на съда по жалбите срещу действията на съдебните изпълнители, с което е сторено произнасяне по същество, не подлежи на обжалване. На обжалване пред съответния апелативен съд би подлежало само определение на окръжния съд, с което производството по делото е прекратено или както е в разглеждания случай – когато е оставена без разглеждане жалба против решение на окръжния съд. Постановеният от апелативния съд съдебен акт е окончателен и не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Това разрешение е и в съответствие със задължителното тълкуване, дадено в т. 2 на ТР № 3/2005 г. по т. д. № 3/2005 г., ОСГТК, което е приложимо и при действащата процесуална уредба предвид еднаквия начин за законодателно разрешение на обжалването на действията на съдебния изпълнител по чл. 437 ГПК и чл. 334 ГПК (отм.).
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на С. И. Д. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. А. Б., против определение № 186 от 9 септември 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 213 по описа на апелативния съд в гр. Бургас за 2011 г.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: