О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
София, 11.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 519 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на П. Г. И. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. В., против въззивното определение без номер от 29 април 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 3353 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е потвърдено определение без номер от 5 ноември 2010 г., постановено по гр.д. № 22227 по описа на районния съд в [населено място] за 2010 г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на иска.
В жалбата се сочи основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК във връзка с преценката за допустимостта на предявените установителни искове по отношение на достатъчна убедителност на новооткритите обстоятелства като например налагащата се съдебна практика – решение на ВКС за приложение на тригодишната погасителна давност за главниците, претендирани от топлофикационните дружества, необходимостта да се прилагат изискванията на общностното право, осъждането на ответника по други дела във връзка с непочтена търговска практика; излагат се и аргументи за неправилността на въззивното определение.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], не представя отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
К. съд в настоящия си състав приема, че частната жалба на П. И. е недопустима предвид правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Частната касационна жалба е постъпила във въззивния съд на 25 май 2011 г. Предявеният установителен иск е за главница от 3286,65 лева, както и иск за заплащане на 924,59 лева лихви, присъдени в полза на ответното дружество със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Според изменения текст на чл. 280, ал. 2 ГПК – § 26 от ПЗР към ЗИД ГПК, обнародван в ДВ бр. 100 от 2010 г., изменението в посочения текст влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник. Следователно, към датата на подаване на частната касационна жалба е влязло в сила новото правило на чл. 280, ал. 2 ГПК, според което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. По силата на чл. 274, ал. 4 ГПК, чието изменение е влязло в сила на същата посочена по-горе дата, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая цената на всеки един от предявените искове е под предела, определен в закона, поради което е явно, че въззивното определение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на П. Г. И. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Г. В., против въззивното определение без номер от 29 април 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 3353 по описа на Софийския градски съд за 2011 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: