2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
София, 16.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 442 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от И. Щ. Ц. от [населено място] и от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от И. Щ. Ц., чрез процесуалния им представител адв. Е. К., против определение № 313 от 19 май 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 230 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2011 г. в частта му, с която е потвърдено определение без номер от 29 декември 2010 г. по гр.д. № 1337 по описа на окръжния съд в [населено място] за оставяне без уважение молбата на И. Щ. Ц. и на [фирма] за привличане на подпомагащи страни в процеса.
С определението си въззивният съд приел, че поради различния предмет на петте предявени иска и страните по всеки от тях, не става ясно по кой от исковете третите лица ще бъдат привлечени да помагат; ответниците са поискали привличане на помагачи на страната на ищеца и не са обосновали интереса си от това; част от посочените лица вече имат качество на главни страни в процеса.
Макар частната касационна жалба да е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, тя е недопустима, тъй като атакуваното определение не подлежи на обжалване пред касационния съд.
Участието на третите лица в процеса по правилата на действащия ГПК е уредено идентично с тези по ГПК от 1952 г. Според дадените в т. 5 на ТР № 1 от 17 юли 2001 г. на ОСГК задължителни разяснения, определението, с което е отказано встъпването или привличане на трето лице помагач, както е в разглеждания случай, няма преграждащо развитието на съответния правен спор действие, поради което не попада в обхвата на съдебните актове, по отношение на които се прилага чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Това разрешение е основано на обстоятелството, че третото лице няма качеството на главна страна по делото, което прави възможно предявяването на обратна искова претенция от или срещу него всякога и в отделно самостоятелно производство. Следователно, с постановяването на въззивно определение предвиденият по чл. 220 ГПК ред е изчерпан и последващият инстанционен контрол пред ВКС е недопустим. Този извод се възприема напълно и от ВКС при разглеждане на частни жалби срещу определения на състави на ВКС, с които частни касационни жалби по реда на чл. 220 ГПК са били оставяни без разглеждане – например определение № 969 по ч.т.д. № 895 за 2010 г. на I ТО и определение № 429 по гр.д. № 385 за 2011 г. на IV ГО.
Мотивиран от изложеното, съставът на четвърто гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба от И. Щ. Ц. от [населено място] и от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от И. Щ. Ц., против определение № 313 от 19 май 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 230 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2011 г. в обжалваната му част, с която е потвърдено определение без номер от 29 декември 2010 г. по гр.д. № 1337 по описа на окръжния съд в [населено място] за оставяне без уважение молбата на И. Щ. Ц. и на [фирма] за привличане на подпомагащи страни в процеса.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: