ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 263
София, 24 ноември 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 710 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Търговищкия окръжен съд от 25.11.2010 г. по гр.д. № 303/2010, с което е потвърдено решението на Търговищкия районен съд от 19.07.2010 г. по гр.д. № 1297/2009, с което са отхвърлени предявените искове за обезщетение за имуществените вреди от непозволено увреждане в размер на 1600 лева по чл. 45 ЗЗД със законната лихва по чл. 86, ал. 1, ЗЗД.
Недоволна от решението е касаторката Д. Р. С. – Н., представлявана от адв. А. Д. от САК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за наличието на противоречиви интереси между деликвента и отговорния за действията му и по материалноправните въпроси действа ли в условията на обвързана компетентност административният ръководител при упражняване на правомощието му да предлага магистрат за дисциплинарно наказание, за съотношението между отговорността по чл. 45 ЗЗД и чл. 203 АПК, за съотношението между отговорността по чл. 45 ЗЗД, по чл. 441 ГПК и по чл. 1 ЗОДОВ, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата Д. П. П. – Е. я оспорва, като счита, че повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото и нямат претендираното значение, а въззивното решение е по същество правилно.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че касационната жалба е подадена на 28.01.2011 г., а паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция е 1.600 лева, намира, че касационната жалба е подадена в срок, но е недопустима. Към деня на постановяването му 25.11.2010 г. въззивното решение е подлежало на касационно обжалване, както е посочено в него, но тази възможност е преклудирана с влизането в сила на изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. ДВ. бр.100 от 21.12.2010 г.). Подадената след 21.12.2010 г. касационна жалба срещу въззивно решение по иск с парична оценка под 5.000 лева е недопустима и не подлежи на разглеждане.
На ответницата по касацията Д. П. П. – Е. следва да бъдат присъдени претендираните разноски в касационното производство в размер на 400 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. Р. С. – Н. срещу решението на Търговищкия окръжен съд от 25.11.2010 г. по гр.д. № 303/2010.
ОСЪЖДА Д. Р. С. – Н. от В. да заплати на Д. П. П. – Е. от К. сумата 400 лева разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на касаторката Д. Р. С. – Н. на основание чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.