О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 250
гр. София, 14.11.2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. МАРИО ПЪРВАНОВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. дело № 1377 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК.
С решение от 03.06.2011 г. по гр. д. № 281/2011 г. на Благоевградския окръжен съд е оставено в сила решението от 16.12.2010 г. по гр. д. № 3000/2009 г. на Благоевградския районен съд, с което предявените искове по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. чл. 148, ал. 1, т. 3 от ППЗТСУ (отм., в редакция ДВ, бр. 48 от 1985 г.) – за прогласяване нищожността на договори за отстъпване право на строеж върху държавна земя за изграждането на четири гаража в недвижим имот с идентификатор № *****.***.***по кадастралната карта на [населено място], са отхвърлени.
Против решението на Благоевградския окръжен съд е постъпила касацонна жалба от ищците. Изложени са оплаквания за неправилност на решението – като постановено в нарушение на материалния закон, съставляващо основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос, обусловил атакуваното решение, дали след осъществена реституция на имота отпада основанието за съществуване на постройки, изградени въз основа на издадени заповеди по чл. 148, ал.1, т. 3 от ППЗТСУ (отм.), който въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по жалба не са изразили становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, констатира следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК, но е процесуално недопустима.
Със законодателното изменение на чл. 280, ал. 2 от ГПК, извършено със ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр. 100/21.12.2010 г., са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. Съгласно пар. 26 от ПЗР на ЗИДГПК, изменението е в сила от датата на обнародване на закона в „Държавен вестник” – т. е. 21.12.2010 г., като според пар. 25 от този закон по действащия до изменението процесуален ред се приключват само висящите – пред съответната инстанция, дела.
С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявени от касаторите обективно и субективно съединени установителни искове за прогласяване нищожността на договори за отстъпване право на строеж върху държавна земя за изграждането на четири гаража в недвижим имот с идентификатор № *****.***.*** по кадастралната карта на [населено място]. Размерът на цената на иска по искове за съществуване на договори с предмет вещни права върху недвижим имот е данъчната оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. В първоинстанционното производство по делото (на л.218) е приложено удостоверение за данъчна оценка на всеки един от процесните гаражи, съгласно което цената на всеки от исковете е под 5 000 лева. Ето защо подадената на 07.07.2011 г. касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. Н. М., М. С. М., И. Г. М., И. Г. Б., М. Г. Ч., М. А. М., Д. А. М., Д. В. М., всички от [населено място] и И. В. Ц. от [населено място] против решение от 03.06.2011 г. по гр. д. № 281/2011 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.