О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
София, 17. 07. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юли две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3597 /2013 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.307,ал.1 във връзка с чл.303,ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на М. Х. М. с вх. № 1677 от 13.05.2013 г. (на РС Севлиево) за отмяна на влезли в сила : определение № 735 /20.07.2012 г. по гр.д. № 922 /2012 г. на Севлиевския районен съд; определение от 02.11. 2012 г. по възз. ч. гр.д. № 359 /2012 г. на Габровския окръжен съд; определение № 831 /10.12.2012 г. по ч.гр.д. № 758 /2012 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о.
Молителят твърди, че определенията са незаконосъобразни, с тях е отказано да бъде разгледана нейна и на покойния и съпруг М. С. М. молба срещу Обл. ДЗ Г., с която не са предявили иск, а искане да им бъде освободена незаконно заета част от земеделски имот, за който разполагат с констативен нотариален акт от 1996 г. Твърди, че е открила нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които не могли да бъдат известни при решаването му, които имат значение за спора: решение 205 от 04.03.1996 г. на ПК Д. и скица; писма на ОСЗ С. от 2013 г. и от 2009 г., които са и станали известни на 28.02.2013 г. и през м. март 2013 г.
Насрещните страни Общинска служба Земеделие [населено място] и Областна дирекция Земеделие [населено място] оспорват молбата за отмяна като недопустима и неоснователна с доводи, че представеното писмо от 2009 г. е получено от М. М. (покойният съпруг на М. Х. М., на който тя е правоприемник) на 04.01. 2010 г., за което представят доказателства и не е от съществено значение за делото, защото го уведомява единствено за това, че няма основание за изменение на представеното и по делото решение 205 от 04.03.1996 г..
Настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество по следните съображения:
На отмяна по реда на чл.303,ал.1 ГПК подлежат влезли в сила (необжалваеми) и ползващи се със сила на пресъдено нещо съдебни решения, като основанията за отмяна на влезли в сила решения са изчерпателно уредени в разпоредбите на чл.303 и чл.304 ГПК.
Съгласно ППВС № 2 /1977 г., което запазва действието си и при действащия ГПК от 2007 г., т.к. в него са уредени основанията за отмяна, които бяха уредени в чл.231 ГПК от 1952 г. (отм.), на отмяна подлежат освен влезли в сила решения и актове на съда, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, така и съдебни актове, които според даденото в тях разрешение на материалноправни въпроси са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения, и за които законът не предвижда защита по друг ред.
В тази категория актове не попадат определенията, с които съдът разрешава даден процесуален, а не материалноправен въпрос, дори когато са постановени в спорно производство.
И с трите определения, чиято отмяна се иска, се решават единствено процесуални въпроси, поради което те не подлежат на отмяна по реда на чл.303,ал.1 ГПК :
Определение № 831 /10.12.2012 г. по ч.гр.д. № 758 /2012 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о. е постановено в производство по чл.274,ал.2 ГПК, то не подлежи на обжалване и е окончателно, с него е потвърдено определението от 02.11.2012 г. по възз. ч. гр.д. № 359 /2012 г. на Габровски окръжен съд, с което е постановено връщането на частна жалба на М. Х. М. и М. С. М. срещу определение № 1058 /27.09.2012 г., постановено по същото дело от същия съд, поради неостраняване на нередовности.
С определение № 735 /20.07.2012 г. по гр.д. № 922 /2012 г. на Севлиевски районен съд е прекратено производството по делото на основание чл.130 ГПК поради недопустимост на иска на М. Х. М. и М. С. М. срещу Общинска СЗ [населено място] и Обл.ДЗ [населено място]. То е потвърдено със споменатото вече определение № 1058 /27.09.2012 г., по възз. ч. гр.д. № 359 /2012 г. на Габровски окръжен съд, а частната жалба срещу това определение е върната със споменатото вече определение от 02.11.2012 г. по възз. ч. гр.д. № 359 /2012 г. на ГОС, което е потвърдено със споменатото определение № 831 /10.12.2012 г. по ч.гр.д. № 758 /2012 г. на ВКС, ІV г.о.
От изложеното следва извод за процесуалната недопустимост на молбата за отмяна на трите посочени определения, поради което тя следва да бъде оставена без разглеждане по същество, без да е необходимо да бъде обсъждано дали са осъществени останалите предпоставки за допустимост на производството.
Воден от гореизложеното и на основание чл.307,ал.1 ГПК , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без разглеждане молбата на М. Х. М. с вх. № 1677 от 13.05.2013 г. (на РС Севлиево) за отмяна на влезли в сила определение № 735 /20.07.2012 г. по гр.д. № 922 /2012 г. на Севлиевския районен съд; определение от 02.11. 2012 г. по възз. ч. гр.д. № 359 /2012 г. на Габровския окръжен съд и определение № 831 /10.12.2012 г. по ч.гр.д. № 758 /2012 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о.
Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.