О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
София, 11.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 8.11.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 4104 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. Ц. М. от [населено място] против въззивното решение на Софийски окръжен съд № 275 от 12.06.2012 год., по гр.д.№ 937/2012 год., в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение на Етрополския районен съд № 26 от 04.07.2012 год., по гр.д.№ 641/2011 год., на осн. чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК е признато за установено по отношение на кастора, като ответник, съществуването на регресно вземане по см. на чл.213 КЗ в полза на [фирма] за сумите: 8610.72 лв., изплатено застрахователно обезщетение на застраховано лице [фирма], [населено място] по покрит застрахователен риск „Загуби вследствие неизплащане на лизингови вноски” по застрахователна полица № 10902140001, заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 28.07.2011 год. до окончателното и изплащане и 3450.74 лв. – общо обезщетение за забава, формирано от 1654.95 лв. – мораторна лихва върху главница от 21 980.72 лв. за периода 29.12.2008 год. – 21.07.2009 год. и 1 795.79 лв. – мораторна лихва върху главно задължение от 8 610.72 лв. за периода 22.07.2009 год. – 21.07.2011 год., за който паричен дълг е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 332/2011 год. на Етрополския районен съд, като и в частта за поставените в тежест на касатора деловодни разноски общо от 1753.82 лв..
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Всяко от претендираните по реда на чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК вземания има самостоятелен характер и може да бъде предмет на самостоятелно заявена искова претенция, поради което съобразено обстоятелството, че главният дълг произтича от търговска, по см. на чл.1, ал.1, т.6 ТЗ сделка, а акцесорният е обусловен от него, дава основание да се приеме, че обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело – арг. от чл.286, ал.2 ТЗ
Следователно от въведеното с чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията на нормата, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год., ограничение за достъп до касационен контрол на въззивните решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. следва, че щом цената на всяка една от обективно съединените искови претенции в случая е под горепосочения законов минимум, то касационното обжалване е недопустимо и в полза на настоящия касатор, по арг. от § 25 ПЗР на ЗИДГПК, не е възникнало процесуално потестативно правомощие на касационна жалба.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.280, ал.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, касационната жалба на И. Ц. М. от [населено място], с вх. на СОС № 1575/ 19.07.2013 год., против въззивното решение на Софийски окръжен съд № 275 от 12.06.2012 год., по гр.д.№ 937/2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: