О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 07.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 04.04.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 998 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. З. З. от [населено място], С. Д. С. от [населено място], Н. Г. А. от [населено място] и Х. К. Х. от [населено място] против въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 515 от 13.12.2013 год., по в.гр.д.№ 868/2013 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Димитровградския районен съд № 289 от 26.09.2013 год., по гр.д.№ 834/2013 год. за уважаване на предявения от „Б. Д.”Е., [населено място], чрез ФИНАНСОВ Ц., [населено място] срещу касаторите, като ответници – солидарни длъжници, установителен иск по чл.422 , ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за сумите: 8301.76 лв., представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление; 985.40 лв. – договорна лихва за периода 27.07.2005 год. – 29.08.2011 год.; 143.22 лв., наказателна лихва за периода от 02.03.2011 год. до 29.08.2011 год. , ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от 29.08.2011 год. до окончателното и изплащане, както и деловодни разноски по делото -188.61 лв., заплатена държавна такса и 423 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които парични вземания е издадена заповед за изпълнение от 01.09.2011 год., по ч.гр.д.№ 1410/2011 год. на Д..
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Всяко от претендираните по реда на чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК вземания има самостоятелен характер и може да бъде предмет на самостоятелно заявена искова претенция, поради което съобразено обстоятелството, че главният дълг произтича от търговска, по см. на чл.1, ал.1, т.7 ТЗ сделка, дава основание да се приеме, че обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело – арг. от чл.286, ал.2 ТЗ.
Следователно от въведеното с чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията на нормата, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год., ограничение за достъп до касационен контрол на въззивните решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. се налага правен извод, че щом цената на всяка една от обективно и субективно пасивно съединените искови претенции в случая е под горепосочения законов минимум, то касационното обжалване е недопустимо и в полза на настоящия касатор не е възникнало процесуално потестативно публично правомощие на касационна жалба.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.280, ал.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, касационната жалба на П. З. З. от [населено място], С. Д. С. от [населено място], Н. Г. А. от [населено място] и Х. К. Х. от [населено място], с вх. на Х. № 494/15.01. 2014 год., против въззивното решение на Хасковския окръжен съд № 515 от 13.12.2013 год., по в.гр.д.№ 868/2013 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: