О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 134
гр.София, 15.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1760/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Х. Н. Д. и В. А. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1368 от 15.07.2013 г. по гр.д.№ 929/ 2013 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 10811/ 2011 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касаторите против [община] искове, квалифицирани по чл.49 ЗЗД, за заплащане на сумата 10 000 лв (по 5 000 лв за всеки от ищците).
Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд неправилно посочил в акта си, че същият е окончателен. Според тях въззивното решение подлежи на касационно обжалване, защото предявените искове за сумата 10 000 лв са частични от вземане в общ размер 20 000 лв, а самото вземане те притежават общо, като съпрузи. Молят да бъде прието, че касационното обжалване не е изключено и претендират то да бъде допуснато.
Ответната страна [община] оспорва жалбата като недопустима и поддържа, че с оглед цената на предявените искове въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Съдът намира жалбата за недопустима. Предявени са активно субективно съединени искове за заплащане на обезщетение за вреди. В исковата молба ищците изрично са уточнили, че вземането им е в общ размер 20 000 лв, но предявяват същото частично, до размер 10 000 лв, по 5 000 лв за всеки от тях. Те не са изложили твърдения, че вземането съставлява имуществена общност, а и такава по действащия СК не би могло да има. Следователно предявени са два самостоятелни иска, от всеки от ищците, за защита на вземане в размер 5 000 лв.
Съгласно чл.69 ал.1 т.1 ГПК, цената на исковете за вземания се определя от размера на търсената сума. Ищците претендират по 5 000 лв за всеки от тях, следователно това е и цената на предявените от тях искове. Без значение е обстоятелството, че исковете са заявени като частични. Цената им се определя според размера на сумата, заявена за защита с иска, а не с оглед размера на цялото вземане. По граждански дела, образувани по искове с цена до 5 000 лв включително, процесуалният закон дефинитивно изключва възможността за касационно обжалване (чл.280 ал.2 ГПК). Жалбата следва да се остави без разглеждане по същество, без да е възможно обсъждане на въпроса налице ли са предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от Х. Н. Д. и В. А. Д. срещу въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1368 от 15.07.2013 г. по гр.д.№ 929/ 2013 г.и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 1760/ 2014 г., по описа на Върховен касационен съд, ІV гражданско отделение.
ОСЪЖДА Х. Н. Д. и В. А. Д. да заплатят на [община] 500 лв (петстотин лева) на основание чл.9 ал.3 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, в седмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: