О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 21.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 25.03.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3391 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Ч. Е. – БЪЛГАРИЯ” АД, гр.София против въззивното решение на Софийски градски съд от 13.05.2013 год., постановено по в.гр.д.№ 14884/2012 год., с което е обезсилено решението на Софийски районен съд № ІІ-71-143 от 09.01. 2012 год., по гр.д.№ 17805/2011 год. за признаване на установено по предявените от касатора, като ищец, срещу едноличния търговец А. Б., упражняващ търговска дейност под фирма „П.-ВИ –А. Б.” обективно съединени искове, основани на чл.422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за сумите: 477.79 лв., стойност на доставена му в периода 18.08.2009 год. – 14.04.2010 год. и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в [населено място] ,[жк], ТП срещу блок № 738, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 23.02.2011 год. до окончателното и изплащане и 48.65 лв., обезщетение за забава върху главницата на задължението за периода 09. 10.2009 год. – 08.02.2011 год., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по гр.д.№ 1918/2011 год., като производството по делото е прекратено, а исковата молба е върната обратно на нейния подател, поради подаването и от лице без надлежна представителна власт за ищеца.
В останалата част, с която установителната искова претенция по чл.422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК е отхвърлена за разликата над сумата 477.79 лв. до пълня заявен размер от 635. 40 лв., решението на СРС , като необжалвано е влязло в сила.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос, а именно : „Длъжен ли е въззивният съд да даде задължителни указания за отстраняване на констатираната от него нередовност на исковата молба и в случай на неотстраняването и в определения от съда срок, да върне същата обратно на нейния подател?”
Като израз на поддържаното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК са посочени влезлите в сила решения на ВКС : № 279 от 02.04.2009 год., по гр.д.№ 350/2008 год. на І г.о.; № 461 от 21.05.2009 год., по гр.д.№ 1119/2008 год. на ІІІ г.о.; № 1131/14.11.2008 год., по гр.д.№ 4463/2007 год. на І г.о. и № 56 от 13.02.2012 год., по гр.д.№ 212/2011 год. на І г.о., както и определения, постановени по реда на чл.288 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, в редакцията и, обнародвана в ДВ бр. 100/2010 год., не подлежат на обжалване пред ВКС решенията на въззивния съд по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. и по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В случая дори общата цена на предявените установителни искови претенции по чл.422 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, формирана от цената на всеки един от отделните обективно съединени искове е под законоустановения минимум от 10 000 лв., относим за търговските дела, поради което касационната жалба е процесуално недопустима. Отделен е въпросът, че тя е и под установения от законодателя минимум от 5 000 лв. за въззивните решения по граждански дела. Без значение за допустимостта на касационното производство е обстоятелството, че с въззивното решение, предмет на подадената касационна жалба е обезсилен съдебния акт на първостепенния съд и производството по делото прекратено с връщане исковата молба обратно на ищеца. Изрично с т.8 на ТР № 1/ 09.12.2013 год. на ОСГТК на ВКС е прието, че ограничението за достъп до факултативен касационен контрол се разпростира и по отношение на въззивното решение, с което решението на първоинстанционния съд е обезсилено и делото е прекратено, щом е с цена на иска под 5000 лв. за граждански дела и под 10 000 лв. за търговски дела. Следователно с горепосочените задължителни постановки касационната инстанция отстъпва от практиката си, изразена в ТР № 1/2001 год. на ОСГТК на ВКС в обратен смисъл и тя не следва да бъде взета предвид.
Що се касае до дадените в диспозитива на обжалваното решение на СГС указания за обжалваемостта му, то те са ирелевантни при създадената законоустановеност на реда и основанията за касационно обжалване, поради което не биха могли да обосноват различен правен резултат .
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.280, ал.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, касационната жалба на „Ч. Е. – БЪЛГАРИЯ” АД, гр.София , с вх. № 68285/10.06.2013 год. против въззивното решение на Софийски градски съд от 13.05.2013 год., по в.гр.д.№ 14884/2012 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: