1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
гр.София, 18.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4268/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Монтански окръжен съд № 39 от 09.04.2014 г. по в.гр.д.№ 50/ 2014 г., с което е обезсилено решение на Монтански районен съд по гр.д.№ 366/ 2013 г. и е прекратено производството по предявените от касатора против Г. И. Г. и Ц. К. П. искове за признаване за установено, че първият от тях като поръчител, а втората – като законен наследник на К. Г. К., дължат солидарно на [фирма] сумата 3 087,79 лв – главница по договор за банков кредит; 202,54 лв лихва за период 08.05. – 26.07.2011 г., 47,38 лв наказателна лихва за същия период, законната лихва върху главницата от 27.07.2011 г. до окончателното й изплащане, 66,75 лв държавна такса и 240,13 лв юрисконсултско възнаграждение. Решението е постановено при участието на М. К. П. като трето лице – помагач на Г. И. Г..
Съдът намира жалбата срещу това решение за недопустима. Производството е образувано по обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове за установяване на съществуване на правоотношения по договор за банков кредит и договор за поръчителство. В исковата молба размерът на вземанията по отношение на всеки от ответниците е уточнен както по отношение на главницата (3 087,79 лв), така и по отношение на дължимите лихви и неустойки (202,54 лв и 47,83 лв). По всеки от исковете ищецът претендира установяване на задължение за плащане на сума, която е по-малка от 5 000 лв.
Съгласно чл.69 ал.1 т.1 ГПК, цената на исковете за вземания се определя от размера на търсената сума. По граждански дела, образувани по искове с цена до 5 000 лв включително, процесуалният закон дефинитивно изключва възможността за касационно обжалване (чл.280 ал.2 ГПК). Процесният случай е такъв, тъй като вземанията, чието установяване се претендира, са в размер под 5 000 лв. Няма значение обстоятелството, че в решението си въззивният съд погрешно е посочил, че същото подлежи на касационно обжалване. Жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане по същество, без да е възможно обсъждане на въпроса налице ли са предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от [фирма] срещу въззивно решение на Монтански окръжен съд № 39 от 09.04.2014 г. по в.гр.д.№ 50/ 2014 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 4268/ 2014 г., по описа на Върховен касационен съд, ІV гражданско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Г. И. Г. сумата 400 лв разноски по касационното производство.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, в седмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: