О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633
гр.София, 14.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети август две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Илиев
ЧЛЕНОВЕ: Боян Цонев
Владимир Йорданов
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 4869/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на *** „К. – ***”, [населено място], срещу определение на Старозагорски окръжен съд № 693/ 25.06.2014 г. по ч.гр.д.№ 1248/ 2014 г., с което е потвърдено определение на Старозагорски районен съд № 1436/ 14.05.2014 г. по гр.д.№ 1796/ 1996 г. и по този начин е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за допускане на обезпечение на искане против [фирма] чрез налагане на запор върху вземания на дружеството за цена по договори за наем.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно, моли да бъде допуснато до касационен контрол, да бъде отменено и молбата за обезпечение на искането му да бъде уважена.
Ответната по частната жалба страна, [фирма], не взема становище.
Съдът намира частната жалба за недопустима. Неправилно в атакувания акт е посочено, че същият подлежи на обжалване. Както по отменения, така и по действащия процесуални кодекси, обезпечителното производство е уредено като двуинстанционно. Разпоредбата на чл.396 ал.2 изр.3 от действащия ГПК урежда единственото отклонение от този принцип, предвиждайки като обжалваеми по касационен ред тези определения на въззивния съд в обезпечителното производство, при които обезпечението е допуснато след като е отменен отказ на първата инстанция. Всички други въззивни определения в обезпечителното производство не подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд. Тези определения са окончателни, в каквато насока е и задължителното тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 1/ 17.07.2001 г. по тълк.д.№ 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС, т.6 (по отменения ГПК от 1952 г.) и с Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС (по действащия ГПК). Подадената срещу такова определение частна жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на *** „К. – ***”, [населено място], срещу определение на Старозагорски окръжен съд № 693/ 25.06.2014 г. по ч.гр.д.№ 1248/ 2014 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 4869/ 2014 г. на Върховен касационен съд, ІV-то гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: