Определение №283 от 15.8.2014 по гр. дело №3437/3437 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283

гр. София, 15.08.2014 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юли през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3437 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молбата на С. З. Н. от [населено място], чрез процесуалния й представител П. С., за отмяна на решение № 7189 от 11 юли 2012 г., постановено по гр.д. № 44375 по описа на районния съд в гр. София за 2011 г. в частта му, с която по предявените от [фирма] искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, против Н. е признато за установено, че Н. дължи на дружеството сумата от 458,60 лева стойност на топлинна енергия за периода юни 2008 г. – април 2010 г. за топлоснабдяван имот в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ведно със законната лихва върху сумата от 25 юли 2011 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 10396/2011 г. по описа на районния съд в гр. София, признато е за установено, че Н. дължи на дружеството сумата от 77,00 лева обезщетение за забава върху главницата от 458,60 лева за периода 1 август 2008 г. – 17 юни 2011 г., за която сума е била издадена заповед за изпълнение по посоченото гр.д., и в полза на дружеството са присъдени разноски.
В молбата се сочи, че в заповедното и исковото производство не са представени доказателства за това, че ответницата по исковете Н. е ползвател и потребител на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката № 1, т. 42 ДР ЗЕ. Заявява се, че към момента на подаването на заявлението в съда за издаване на заповед за изпълнение и към процесния период молителката не е живяла в България, за което се представят доказателства. Иска се отмяна на атакуваното решение и обезсилването му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от момента на подаване на заявлението на ищеца и приемането на доказателства за това, че молителката не живее в процесния имот, не е ползвател и потребител на топлинна енергия. В допълнителна молба се поддържа, че порочността на акта се състои в явното нарушение на константната съдебна практика и логиката на правораздаване (сочат се съдебни решения), фактът, че не обитава имота за процесния период и до момента не предпоставя наличието на възникнало по реда на чл. 106а, ал. 1 ЗЕЕЕ /отм./, чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационно правоотношение. Заявено е, че при съществуването на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот, неговият титуляр-потребител би бил задължен за плащане на доставяна топлинна енергия, а не формалният собственик.
Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], не представя отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК.
Касационният съд приема, че следва да остави молбата за отмяна без разглеждане, тъй като и след връщането на молбата с разпореждане № 96 от 24 март 2014 г. на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за прилагане на точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК, и разпореждане на районния съд от 28 март 2013 г., съобщението за което е получено от молителката на 8 април 2014 г., констатираната нередовност не е отстранена.
Както в първоначалната молба, така и с молбата-уточнение от 15 април 2014 г., не са посочени основания за отмяна по смисъла на чл. 303 ГПК, поддържани от молителката. Като цяло изложението се гради върху твърденията на молителката, че тя не е ползвател на имота, поради което не може да бъде отговорна за незаплатената топлинна енергия. Оплакванията, изложени в молбата за отмяна, които се преповтарят и в молбата-уточнение, са такива по правилността на решението и представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Макар да е вярно, че производството за отмяна е средство за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, несъответстващи на действителното правно положение, това несъответствие следва да бъде подведено под някоя от хипотезите на чл. 303, ал. 1 или чл. 304 ГПК. Молбата за отмяна не съдържа каквото и да е позоваване на посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК седем основания за отмяна, нито пък се твърди наличието на предпоставките на чл. 304 ГПК, относими към самата молителка. Особеният характер на производството по отмяна е взет предвид от законодателя при строгото и изчерпателно регламентиране на основанията за прилагане на този извънреден способ с оглед запазването на правната сигурност. Поддържаните от молителката възражения срещу претенцията е следвало да бъдат заявени в исковото производство, в рамките на подадения от нея изключително подробен отговор на исковата молба (л. 77-85 от първоинстанционното дело).
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на С. З. Н. от [населено място] за отмяна на решение № 7189 от 11 юли 2012 г., постановено по гр.д. № 44375 по описа на районния съд в гр. София за 2011 г. в частта му, с която по предявените от [фирма] искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, против Н. е признато за установено, че Н. дължи на дружеството сумата от 458,60 лева стойност на топлинна енергия за периода юни 2008 г. – април 2010 г. за топлоснабдяван имот в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ведно със законната лихва върху сумата от 25 юли 2011 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 10396/2011 г. по описа на районния съд в гр. София, признато е за установено, че Н. дължи на дружеството сумата от 77,00 лева обезщетение за забава върху главницата от 458,60 лева за периода 1 август 2008 г. – 17 юни 2011 г., за която сума е била издадена заповед за изпълнение по посоченото гр.д., и в полза на дружеството са присъдени разноски.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаването на препис от него пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top