О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 636
гр. София, 15.08.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юли през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 392 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК.
С определение № 77 от 4 февруари 2014 г. производството по делото бе спряно от настоящия съдебен състав до постановяването на тълкувателно решение по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК, предвид значението на отговора на ВКС по т. 4 от тълкувателното решение за настоящия спор. Тъй като тълкувателното решение е постановено, производството по делото следва да се възобнови.
Производството е образувано по частната касационна жалба на [фирма], Е.[ЕИК], чрез процесуалния му представител адв. С. Ч., против определение № 285 от 28 октомври 2013 г., постановено по в.ч.гр.д. № 374 по описа на окръжния съд в гр. Ямбол за 2013 г. в частта му, с която е потвърдено разпореждане № 1144 от 13 март 2013 г. по ч.гр.д. № 580 по описа на районния съд в гр. Ямбол за 2013 г. за отхвърляне заявлението на банката за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение срещу Т. Д. И. от [населено място] – авалист на запис на заповед от 25 март 2008 г., за заплащане на сумата от 10550,06 лева лихва за периода 21 януари 2011 г. – 29 януари 2013 г.
В жалбата се поддържат доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като на заявителя в производството не са давани указания за поясняване на заявлението както от първата, така и от въззивната инстанция.
Ответникът Т. Д. И. от [населено място] не взема становище по частната касационна жалба.
С обжалваното определение съдът приема вземането за изискуемо и спрямо авалиста, тъй като записът на заповед е бил надлежно предявен на издателя. Посочено е, че с разпореждане районният съд изрично е указан на заявителя да уточни претенцията си за лихва, като внесе дължимата държавна такса по тази претенция, но такса не е била внесена, поради което претенцията в тази й част правилно е била отхвърлена.
Касационният съд приема, че следва да остави частната касационна жалба без разглеждане.
Съгласно т. 8 от ТР № 4 от 18 юни 2014 г. по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване. За да възприеме това разрешение, ВКС сочи, че заповедното производство е по същество двуинстанционно, по силата на чл. 274, ал. 4 ГПК и не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо постановените в това производство определения – включително преграждащите, и тези, които обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. Следователно, въпросът за обжалваемостта на въззивните определения, постановени в заповедното производство, е разрешен обвързващо от ОСГТК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], Е.[ЕИК], против определение № 285 от 28 октомври 2013 г., постановено по в.ч.гр.д. № 374 по описа на окръжния съд в гр. Ямбол за 2013 г. в обжалваната му част.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: