3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
гр. София, 23.09.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5011 по описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.307 ГПК.
Образувано е по молба на В. В. В. за отмяна на влязло в сила решение, на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК.
Ответникът по молбата я оспорва, като процесуално недопустима, респ. неоснователна.
Състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия счита, че така подадената молба за отмяна на влязло в сила решение е процесуално недопустима, по следните съображения:
С молбата за отмяна се твърди, че влязлото в сила решение от 29.11.2004 г., постановено по гр.д.№ 4748/2003 г. от ІV”г” състав на Софийски градски съд следва да се отмени като неправилно, тъй като противоречи на влязло в сила определение № 216/04.04.2012 г., постановено в производството по чл.288 ГПК по гр.д.№ 228/2012 г. на ВКС, ІІ-ро гражданско отделение.
С решение от 29.11.2004 г., постановено по гр.д.№ 4748/2003 г. от ІV”г” състав на Софийски градски съд, е изменено постановеното от Софийски районен съд решение по допускане на делба между страните по спора, като е постановено дяловете при извършването на делбата да бъдат равни – по ? ид.ч. за всеки от двамата съделители. Това решение на СГС е било предмет на инстанционен контрол, като е потвърдено с решение №611/09.2005 г. на ВКС, І-во гражданско отделение, по гр.д.№ 404/2005 г. След влизане в сила на решението по допускане на делбата, производството по делото е продължило във фазата по нейното извършване, като е приключило с влязло в сила решение на Софийски районен съд, 58 състав, постановено на 21.09.2007 г. по гр.д.№ 5162/2001 г., с което недвижимия имот, предмет на делбата е изнесен на публична продан, като съдът се е произнесъл и по претенциите по сметки, предмет на спора. Така постановеното решение е оставено в сила с решение от 21.03.2011 г., постановено по гр.д.№ 918/2008 г. от ІІ-д състав на Софийски градски съд. В. решение, постановено от СГС е обжалвано с касационна жалба от В. В. В. и в касационното производство, с което ВКС е сезиран с касационна жалба против решението по извършването на делбата, състав на ВКС, ІІ гр.отд. е постановил определение, с което не е допуснал касационно обжалване на решението на СГС по извършването на делбата. В мотивите на определението на ВКС е посочено, че квотите, при които е допусната делбата са 1491/12982 ид.ч. за М. К. М. и 11 491/12982 ид.ч. за В. В. В.. Това противоречие в посочването на квотите в определението на ВКС в производството по чл.288 ГПК и влязлото в сила решение на СГС, с което са определени равни права в съсобствеността на съделителите, се сочи като основание за отмяна на влязлото в сила решение по допускането на делбата, на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК.
Основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК за отмяна на влязло в сила решение, предполага наличието на влязло в сила решение, с което със сила на пресъдено нещо е установено по отношение на спорния предмет на делото нещо, което противоречи на друго влязло в сила решение, по което отново със сила на пресъдено нещо е установено друго, различно от приетото с първото решение. В случая, не е налице идентитет между предмета на спора по двете дела – първото постановено решение е по отношение на дяловете в съсобствеността, предмет на производството по допускането на делата, а определението по чл.288 ГПК е постановено в рамките на касационното производство по обжалване на решение по извършването на делбата, т.е. не е налице идентичност на предмета на спора по двете дела. На друго основание, молбата също е недопустима. Определението по чл.288 ГПК, още по-малко неговите мотиви, не формират сила на пресъдено нещо. Мотивите на съдебния акт, по принцип не формират сила на пресъдено нещо, а и производството по чл.288 ГПК има за цел селектирането на касационното обжалване по критериите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, предвид неговата факултативност, но с постановяването на определението по допустимостта на касационното обжалване съдът не се произнася по съществото на спора и с него не се формира сила на пресъдено нещо по отношение на спорното право по делото.
Освен изложеното по-горе, молбата е просрочена, тъй като определението на ВКС е влязло в сила на 04.04.2012 г., а молбата е подадена на 10.12.2013 г., т.е след изтичането на срока по чл.305, ал.1, т.4 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба на В. В. В. от [населено място],[жк], [жилищен адрес]09 за отмяна на влязло в сила решение от 29.11.2004 г., постановено по гр.д.№ 4748/2003 г. от ІV”г” състав на Софийски градски съд, на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК, като процесуално недопустима.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: 1. 2.