О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
София, 23.09.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 19.09.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2173 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 424 от 28.02.2014 год., по в.гр.д.№ 3798/2013 год., Пловдивският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение на Пловдивския районен съд № 3527/ 27.09.2013 год., по гр.д.№ 16075/2011 год., в частта му, предмет на подадената от С. с нестопанска цел „В. К.”, [населено място] въззивна жалба – за отхвърляне на предявените от въззивника, като ищец, срещу „Е. Б. Е.”АД, гр.П. обективно кумулативно съединени искове: по чл.55, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 827.16 лв. до пълния претендиран размер от 833 лв., представляваща получено без основание плащане по фактура № [ЕГН] /31.10.2007 год.; за сумата от 129.25 лв. – разлика между цената на електрическата енергия за стопански и за битови потребления, за периода м.04.2006 год. – м. март 2011 год.; за сумата 6 328.40 лв., представляваща заплатени в периода април 2006 год. –март 2011 год. суми за пренос на електрическа енергия до обект с ниско напрежение и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 3 198 лв. – обезщетение за забава, формирано от отделните мораторни лихви върху претендираните като недължимо заплатени суми за периода до датата на предявяване на иска – 29.04.2011 год.. В останалата част решението на ПРС, като необжалвано, е влязло в сила.
Недоволен от съдебния акт на въззивния съд е останал ищецът – С. с нестопанска цел „В. К.” [населено място], представлявано от председателя му Т. Х., който, чрез адв. Е.П., го е обжалвал с оплакване за неправилност.
Ответникът по касационната жалба – „Е. Б. Е.” АД, гр.П., в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допустимостта и, излагайки подробни съображения за наличие на предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на установения от законодателя преклузивен срок и от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията и, публикувана в ДВ бр.100/2010 год. и в сила от 21.12.2010 год., от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв.- за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното решение на ПОС, предвид произхода на претендираното главно вземане, възлизащо в общ размер на сумата 9 526.94 лв. и качеството на ответна по спора страна – арг. от чл.286, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.287 ТЗ. Касае се до обективно кумулативно съединени искове, поради което в случая е меродавна цената на всеки един от тези искове – главен – по чл.55, ал.1 ЗЗД и акцесорен по чл.86, ал.1 ЗЗД , а не общият сбор на цените им.
Същевременно, съобразено обстоятелството, че според трайната практика на ВКС всякога, когато главната искова претенция е с предмет, право или правоотношение, породено или отнасящо се до търговска сделка – сключване, тълкуване, действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, или последиците от прекратяването, респ. развалянето и, делото следва да се квалифицира като е търговско – понятие, значително разширено спрямо понятието „търговска сделка”, налага да се приеме, че в процесния случай преценката за допустимост по см. на чл.280, ал.2 ГПК е с оглед законоустановения минимум от 10 000 лева.
При липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на ПОС, касаторът С. с нестопанска цел „В. К.” [населено място] не разполага с потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл.280 и сл. ГПК и подадената от него касационна жалба се явява процесуално недопустима.
При този изход на делото в касационната инстанция, на ответната по касационната жалба страна, на осн. чл.78, ал.8, във вр. с ал.4 ГПК, следва да бъдат присъдени претендираните в срока по чл.287, ал.1 ГПК деловодни разноски за настоящето производство, възлизащи на сумата 812 лв. – юрисконсултско възнаграждение, изчислено по реда на Наредба № 1/2004 год. на ВАС.
Водим от изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.286, ал. 1, т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, касационната жалба на С. с нестопанска цел „В. К.”, [населено място], представлявано от председателя Т. Х., с вх.№ 9940/ 07. 04. 2014 год., против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 424 от 28.02.2014 год., по възз. гр.д.№ 3798/2013 година, по описа на с.с..
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 2173/2014 год. на ІІ-ро т.о на ВКС.
ОСЪЖДА С. с нестопанска цел „В. К.”, [населено място] да заплати на „Е. Б. Е.” АД, гр.П. сумата 812 лв./ осемстотин и дванадесет лева/, деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: