О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.306
София, 27.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
т.дело № 2856/2014 година
Производство по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. Д., [населено място] срещу въззивно решение № 1448 от 14.07.2014 г. по гр.д.№ 761/2014 г. на Пловдивския окръжен съд, с което се потвърждава решение № 4868/10,12,2013 г., постановено по гр. д. № 12029/2012 г. по описа на РС – Пловдив, V гр. състав, с което се отхвърля иска му да се признае за установено по отношение на [фирма] – [населено място], че не дължи на банката сумата от 9830,63 лв., представляваща главница за периода 11.08.2005 г. до 14.04.2006 г., дължима по договор за банков кредит от 19.11.2004 г., по който касаторът се е задължил като поръчител; ведно със законната лихва върху посочената сума за периода от 14.04.2006 г. до окончателното й изплащане; както и сумата от 966,82 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 11.08.2005 г. до 14.04.2006 г., както и сумата от 215,95 лв., представляваща деловодни разноски по ч. гр. д. 2854/2006 г. на ПРС, VІ гр. състав, по което е издаден изпълнителен лист за посочените суми.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на въззивното решение при наличието на отменителните основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което се иска касирането му, а допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./. С посочената императивна разпоредба е въведен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. В случая е обжалвано въззивно решение, с което се потвърждава решението на Пловдивски районен съд по предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК. Касае се за търговско дело, тъй като претендираните вземания произтичат от договор за банков кредит, който по смисъла на чл. 286, ал.2 ТЗ във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ е абсолютна търговска сделка. Предявените в обективно съединение искове са под определения минимален размер за касационно обжалване – 10 000 лв. и поради това като процесуално недопустима касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Неправилното посочване от въззивния съд, че решението подлежи на касационно обжалване, е правно ирелевантно и не създава такова право, тъй като се касае за институционен контрол, който се определя изрично от ГПК.
На основание чл.78, ал.8 във вр. с ал.4 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. И. Д., [населено място] срещу въззивно решение № 1448 от 14.07.2014 г. по гр.д.№ 761/2014 г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. И. Д., [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: