О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
София, 20.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т. дело № 2266/2014 година
Производство по чл.274, ал.2, т.пр.1 във вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК Образувано е по частни жалби, подадени от [фирма], [населено място] и от [фирма], [населено място] срещу определение 173 от 13.03.2014 г. по ч.т.д.№ 847/2013 г. на Варненския апелативен съд, с което поради липса на правен интерес е оставена без разглеждане частната жалба на [фирма] против определение, постановено в о.с.з. на 16.03.2011 г. по т.д.№ 80/2010 г. по описа на ОС – Разград, с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за встъпването му като помагач на ищеца [фирма], [населено място].
В частните жалби се прави оплакване, че въззивният съд не се е съобразил с определение на ВКС от 10.12.2012 г. по ч.т.д.№ 791/2012 г., с което по съображения, че за [фирма] е налице правен интерес да обжалва първоинстанционното определение № 230/28.03.2011 г., с което е оставено без разглеждане искането за встъпването му като трето лице-помагач на ищеца [фирма], касационният съд е отменил определението на АС-Варна за връщане на частната му жалба срещу това определение, като със сега обжалваното определение отново е оставена без разглеждане частната му жалба срещу посоченото определение на първоинстанционния съд.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] в подадения по реда на чл.276, ал.1 ГПК отговор възразява срещу допустимостта на частната жалба на [фирма] и оспорва основателността на жалбата на [фирма].
Ответникът [фирма], [населено място] не е заявил становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
І. Частната жалба на [фирма] е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
С обжалваното пред Варненския апелативен съд определение от 16.03.2011 г. по т.д.№ 80/2010 г., Разградският окръжен съд оставил без разглеждане молбата на [фирма] за встъпването му като помагач на ищеца [фирма], [населено място] по съображения, че с отмяната на определението за привличането му по молба на ищеца като трето лице-помагач на страната на ответника [фирма] и с допускане на встъпването му като трето лице-помагач на ответника същият е постигнал целения правен резултат.
За да остави без разглеждане частната жалба на [фирма] срещу определението на Разградския окръжен съд от 16.03.2011 г. по т.д.№ 80/2010 г., въззивният съд приел, че същата е депозирана при заявен от страната правен интерес да участва в производството като подпомагаща страна на ищеца. Изложено е, че в хода на първоинстанционното производство процесуалната позиция на третото лице е била изменена чрез изрично изявление в молбата му от 11.04.2011 г., че не желае участие в спора между главните страни. С определение № 409/25.04.2012 г., ОС-Разград е отменил определение № 228/28.03.2011 год., с което е допуснал встъпване на [фирма] като трето лице – помагач на страната на ответника. В мотивите на акта съдът е отчел, че третото лице не желае встъпване, а главните страни са отказали привличането му. Това определение е било потвърдено с определение № 412/30.07.2012 год., постановено по ч.в.т.д. № 477/2012 г. по описа на АС – Варна, което е влязло в законна сила като необжалваемо, а влязлото в сила определение на ОС-Разград от 25.04.2012 г. съставлява акт на съда по чл. 220 ГПК, с който окончателно е разрешен въпроса във връзка с участието на [фирма] в чуждия исков процес.
В заключение е прието, че частната жалба съдържа искане за ревизия на съдебен акт във връзка с определяне на подпомагания субект от третото лице от страната, изявила последваща нарочна воля за отказ от встъпване като трето лице помагач на ищеца, вкл. от участие като допълнителна страна и чиито процесуални искания са уважени от първостепенния съд с влязло в сила определение, от което е направен извод, че разглежданата частна жалба е лишена от правен интерес.
Определението е правилно.
При преценка на правния интерес на частния жалбоподател, въззивният съд правилно е приел, че по аргумент от чл. 275, ал.2 ГПК вр. с чл. 273 ГПК приложение намира разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, вменяваща в задължение на съда да отчете фактите и обстоятелствата, вкл. и съдебните актове, постановени след датата на обжалваното определение.
Доводът на частния жалбоподател, че със сега обжалваното определение апелативният съд не се е съобразил с определението от 10.12.2012 г. на ВКС по ч.т.д.№ 791/2012 г., ІІ т.о., при постановяване на което цитираното в него определение от 25.04.2012 г. на ОС-Разград по т.д.№ 80/2010 г. е било известно на ВКС е неоснователен. Като подлежащо само на двуинстанционен контрол, образуваното пред АС-Варна ч.т.д.№ 477/2012 г. не се е намирало в кориците на ч.т.д.№ 791/2012 г., ІІ т.о., поради което касационната инстанция не би могла да зачете влязлия в сила акт на съда по чл. 220 ГПК, с който окончателно е разрешен въпроса във връзка с участието на [фирма] като трето в процеса лице.
ІІ. Частната жалба на [фирма], [населено място] е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Интерес от обжалване имат страните по делото, по което е постановен съдебния акт. В случая за [фирма] липсва правен интерес да обжалва определение 173 от 13.03.2014 г. по ч.т.д.№ 847/2013 г. на Варненския апелативен съд. Доколкото с потвърденото с него определение на ОС-Разград не се засягат правата му в качеството на ответник в процеса, същият не е разполагал с процесуална легитимация да обжалва съдебния акт, с което съдът се е произнесъл по въпроса за участието на трето на процеса лице и поради това не е обжалвал този съдебен акт, то следва, че за този жалбоподател липсва правен интерес да обжалва определението на апелативния съд.
По изложените съображения настоящият състав приема, че определението на апелативния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение 173 от 13.03.2014 г. по ч.т.д.№ 847/2013 г. на Варненския апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма], [населено място] против определение 173 от 13.03.2014 г. по ч.т.д.№ 847/2013 г. на Варненския апелативен съд.
Определението, с което се оставя без разглеждане частната жалба на [фирма], [населено място] може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: