О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.370
София, 10.12.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ т.о. в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Ваня Алексиева
Членове: Мария Славчева
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдията Боян Балевски т. д. № 3537 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ап. 15, представлявано от Х. Т. Н., срещу въззивно решение № 4 265 от 16.05.2014 г по гр. д. № 16069/2013 г. на Софийски градски съд, постановено по жалба срещу решение № І-45-45 от 31.07.2013 г. по гр. д. № 49801/2011 г. на Софийски районен съд.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените от А. П. Х., П. П. Х. и Р. П. Х., конституирани като правоприемници на ищеца П. П. Х., срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с цена на всеки от тях поотделно, съответно 8 000 лева, представляваща неплатени наемни вноски за периода от месец декември 2010 г. до месец юли 2011 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 21.11.2011 г. до окончателното заплащане на сумата, и 3 902 лева, представляваща неустойка за забавено плащане.
В представен по реда и в срока на чл. 287 ал. 1 ГПК отговор, ответниците чрез процесуалния си представител са поискали присъждането на направените разноски в производството пред ВКС.
Не представят списък по чл. 80 ГПК.
Становището на настоящия съдебен състав, че касационната жалба е недопустима, произтича от следното:
Предявени са обективно съединени искове с цена на всеки от тях съответно 8 000 лева, ведно със законната лихва за забава и 3 902 лева, като вземането произтича от договор за наем. В случая се касае за търговско дело, тъй като има за предмет възникнало парично задължение във връзка с договор за наем на магазин, сключен от касатора във връзка с осъществяваната от него търговска дейност.
От изложеното до тук се налага изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парични вземания с цена на всеки един от обективно съединените искове по-малка от 10 000 лв. Съобразно чл. 280 ал. 2 ГПК, производството по тези дела е двуинстанционно.
Неправилното посочване в диспозитива на въззивното решение, че то подлежи на касационен контрол е в противоречие с чл. 280, ал. 2 ГПК и не създава висящност на спора.
Следва на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да бъдат присъдени разноски на ответната страна в размер на 300 лв.
Предвид на горното, ВКС – Търговска колегия, състав на ІІ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ап. 15, представлявано от Х. Т. Н. срещу решение № 4 265 от 16.05.2014 г по гр. д. № 16069 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на П. П. Х. сумата 300 лв. (триста лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ТК на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.