О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София, 06.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 09.12.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3077 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Л. Л. Л. от [населено място] против определение на Софийски градски съд № 19832 от 22.10.2013 год., по ч.гр.д. № 12325/2013 год., с което е отхвърлена, като неоснователна, частната му жалба срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 ГПК от 14.09.2009 год., по ч.гр.д.№ 42914/2009 год. на СРС.
Частният жалбоподател въвежда оплакване за неправилност на съдебния акт на въззивния съд, излагайки подробни съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което иска отмяната му.
В инкорпорирано в съдържанието на частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, към които чл.274, ал.3 ГПК препраща, жалбоподателят се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определения от него за значим за изхода на делото въпрос на материалното право, относно участието на поръчителя в заповедното производство при неподадено срещу длъжника заявление и за изискуемостта на вземането спрямо същия.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма] е възразил по допустимостта и, позовавайки се на процесуалното правило на чл.419, ал.2 ГПК и липсата на подадено от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Съгласно задължителните постановки в т. 8 от ТР № 4 / 18.06.2014 год. по тълкувателно дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.
Следователно съдебният акт на Софийски градски съд № 19832 от 22. 10.2013 год., по ч.гр.д. № 12325/2013 год., предмет на предприетото обжалване, който по своя характер е въззивно определение, постановено в заповедно производство не подлежи на последващ инстанционен контрол и подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима – заявена при отсъствие на възникнало за частния касатор процесуално потестативно правомощие да сезира касационната инстанция, не подлежи на разглеждане по същество на въведените оплаквания.
Ответникът по частната касационна жалба не е претендирал деловодни разноски, поради което при този изход на делото, съставът на касационната инстанция не се произнася по отговорността за тях.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на Л. Л. Л. от [населено място] против въззивно определение на Софийски градски съд № 19832 от 22.10.2013 год., по ч.гр.д. № 12325/2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: