3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
гр. София, 09.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети януари през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 7241 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на М. П. Д. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Л. Н., против определение № 5006 от 22 януари 2014 г., постановено по ч.гр.д. № 15604 по описа на Софийския градски съд за 2013 г., с което е потвърдено определение без номер от 12 септември 2013 г., постановено по гр.д. № 17501 по описа на районния съд в [населено място] за 2010 г., с което частният жалбоподател е осъден да заплати на [фирма] сумата от 300,96 лева направени по делото разноски.
В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът е приложил правило, отречено с тълкувателната практика на ВКС по т. 3 на ТР № 6/2012 г., ОСГТК – в определението е прието, че следва да се приложи именно правилото за намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение с оглед трикратния размер на възнаграждението според Наредба № 1/2004 г. Сочи се, че липсва обосновка на отказа за прилагане на чл. 78, ал. 5 ГПК, каквото е било искането, а е заявена само невъзможността възнаграждението да се намали под трикратния минимум. В допълнителна молба, представляваща изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат същите съображения, както в частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1ГПК.
С определението си въззивният съд приема определението на първата инстанция за правилно като краен резултат, тъй като договореното възнаграждение между адвокат и клиент не може да бъде по-ниско от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, като съгласно § 2 ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите на чл. 78, ал. 5 (в определението е записана ал. 4) ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата.
К. съд в настоящия си състав приема, че следва да остави частната касационна жалба без разглеждане на основание чл. 274, ал. 4 ГПК.
Предявен е иск за установяване на недължимостта на сумата от 1200 лева като погасена по давност за периода м. март 2000 г. – м. декември 2006 г. След оставяне на исковата молба без движение, за да може ищецът да посочи основанието (дали се претендира недължимост на сумите поради настъпването на факти след приключване на производството по гр.д. № 44227/2008 г. на СРС), на което претендира недължимостта на заявените в откритото съдебно заседание суми от 1163,31 лева за периода м. март 2000 г. – м. април 2008 г., ведно със законната лихва от 683,42 лева за периода 1 май 2000 г. – 18 ноември 2008 г. и законната лихва от 11 декември 2008 г. до изплащане на вземането, разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и да посочи номера на изпълнителното дело, образувано въз основа на издадения в полза на дружеството изпълнителен лист, с определение от 18 април 2011 г. първата инстанция прекратява производството по делото поради неотстраняване на нередовностите в исковата молба. Това определение е потвърдено с определение № 13471 от 21 септември 2011 г. по ч.гр.д. № 12037 по описа на СГС за 2011 г. и частната касационна жалба е върната с друго определение от 8 декември 2011 г. по същото частно гражданско дело. При това положение, тъй като решението по предявения иск по принцип не би подлежало на касационно обжалване предвид прага за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, то и определението на въззивния съд в случая не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на М. П. Д. от [населено място], против определение № 5006 от 22 януари 2014 г., постановено по ч.гр.д. № 15604 по описа на Софийския градски съд за 2013 г.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от получаването на препис с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: