О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София, 10.02.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.12 .2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 2690 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма] и [фирма], двете със седалище [населено място], чрез управителя им К. Ж. К.,/ неправилно определена като касационна/ против определение на Варненския апелативен съд № 453 от 04.07.2014 год., по ч.в.т.д.№ 316/2014 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, частната жалба на настоящите жалбоподатели, с вх. на В. № 12923/ 07.05.2014 год. срещу определение на Варненския окръжен съд № 1586 от 22.04.2014 год., по т.д.№ 116/2014 год. за прекратяване на производството по делото по иска на [фирма], основан на чл.422, ал.1 ГПК тях, като ответници.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
Основно частният жалбоподател възразява срещу извода на въззивния съд, че при от липсата на възможност да се осигури съвместно представителство на двамата управляващи, така както това е вписано в търговския регистър по отношение на ответните търговски дружества, то никой от тях не би могъл еднолично да представлява същите, поради което подадената само от управителя К. Ж. К. частна жалба се явява процесуално недопустима.
Ответната по частната жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС прекратителен съдебен акт, постановен за първи път от въззивния съд , но при липса на надлежна представителство за частните жалбоподатели ЮЛ, поради което е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Както е посочил и Варненският апелативен съд, в обжалвания съдебен акт, търговските дружества, настоящи частни жалбоподатели се представляват само заедно от управителите К. Ж. К. и Т. Д. К., видно от извършеното вписване по партидата на всяко едно от тях в ТР. Следователно обстоятелството, че частна жалба вх.№ 4222/21.07.2014 год., въз основа на която е образувано настоящето т.д. № 2690/2014 год. на ВКС,ТК, е подадена от единия управител на дружествата – жалбоподатели – К., при наличие на съвместна представителна власт на двамата управители, изключва да е налице и надлежно сезиране на касационната инстанция по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Касае се до органно представителство на колективен орган, осъществяващ колективно управление на търговци, правно и структурно обособени в О., което означава, че правото на управителите да действат поотделно, т.е самостоятелно е отнето по волята на съдружниците. Поради това и доколкото колективното управление, както последователно се поддържа в съдебната практика, се извършва чрез съставни волеизявления, които в разглежданата хипотеза се свеждат до наличие на две еднакви по съдържание волеизявления, насочени към постигане на определени правни последици, то отсъствието им е достатъчно, за да се отрече надлежното упражняване на потестативното право на частна жалба от страна на представляваните.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е и направеното по реда на чл.264, ал.1 ГПК оттегляне на частна жалба вх. на ВАпС № 4222 / 21. 07.2014 год. от другия управител- Т. Д. Д., което негово волеизявление е обективирано в молба вх.№ 4608/12.08.2014 год. за частния жалбоподател „ [фирма] и в молба вх.№ 4609/12.08.2014 год. за частния жалбоподател [фирма], с което е извършено десезиране на съда, но отново ненадлежно, по изложените по- горе съображения.
Що се касае до доводите в частната жалба, свързани с приложението на чл.29, ал.4 ГПК, вкл. за частното производство пред ВКС, настоящият съдебен състав споделя становището, изразено от състав на ІІ т.о. на ВКС в определение № 233 от 29.03.2013 год., по ч.т.д.№ 760/2012 год., според което самото противоречие между представителите на ЮЛ не е основание за назначаване на особен представител на последното, тъй като релевантно по см. на чл.29, ал.4 ГПК е само противоречието представител- представляван в хипотезата, когато едно и също лице представлява и двете насрещни страни в процесуалното правоотношение, или когато едно и също лице е едновременно насрещна страна в същото производство, което в разглеждания случай – отсъства. Макар и в различна хипотеза същото разбиране е застъпено и в определение № 254/28.03.2014 год., по ч. т. д. № 756/14 год. на І т.о.. Наистина в различен см. е постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 859 от 20.12.2012 год., по ч.т.д.№ 732/12 год., но доколкото възприетото в него разрешение е и с оглед на осъществявано представителство от единия от управителите и на двете страни по спора – както на ищцовото търговско дружество, така и на ответното по спора ЮЛ- търговец, то тази практика, според настоящия съдебен състав, е неприложима в разглеждания случай, вкл. назначаването на особен представител по реда на чл.29, ал.4 ГПК от касационната инстанция да обоснове допустимост на частната жалба на [фирма] и [фирма].
Отделен в тази вр. остава въпросът, дали въобще е налице процесуална възможност по реда на чл.29, ал.4 ГПК да бъде подменена волята на органите на търговското дружество относно упражняване на негово субективно потестативно процесуално право, каквото е правото на жалба, но той не следва да бъде обсъждан при приетата недопустимост на настоящето частно производство.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима частната жалба на ДЖЪНГЪЛ”О. и [фирма], двете със седалище [населено място], чрез управителя им К. Ж. К. с вх.№ 4222/21.07.2014 год. против определение на Варненския апелативен съд № 453 от 04.07.2014 год., по ч.в.т.д.№ 316/2014 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: