2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
София, 11.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 494 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Н. Д., чрез процесуалния му представител адв. Р. М., против въззивното решение № 1125 от 18 юли 2014 г., постановено по в.гр.д. № 888 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2014 г., с което е потвърдено решение № 118 от 10 януари 2012 г., постановено по гр.д. № 4225 по описа на районния съд в гр. Варна за 2013 г. в частта му за отхвърляне на възражението на дружеството за прихващане на дължими на Ж. Д. М. суми за неизплатено основно месечно трудово възнаграждение от 1600 лв. (неправилно посочена като сума на претенцията, а действителната такава е от 1060 лева) за месец септември и октомври 2012 г. в размер на по 530 лв., 38 лв. обезщетение за забава за периода 01.11.2012 г. – 27.03.2013 г., 94 лв. обезщетение за пет дни неизползван платен годишен отпуск за 2012 г. и 1060 лв. представляващи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст срещу насрещни вземания на дружеството в размер на 6268 лв. и в полза на Ж. М. са присъдени разноски.
В жалбата се сочат основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
К. съд в настоящия си състав приема, че жалбата е недопустима на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. Цената на иска се посочва от ищеца и въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда, най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. При искове, предявени в условията на обективно съединяване (както е в случая – исковете за неплатено трудово възнаграждение и обезщетение за забава върху него, иск по чл. 222, ал. 3 КТ и обезщетение за забава върху него, иск по чл. 224, ал. 1 КТ и обезщетение за забава върху него са под 5000 лева), меродавна за допустимостта на касационното производство е цената на всеки иск поотделно, а не сборът от цената на отделните искове. Размерът на цената на иска по исковете за парични вземания е търсената сума (чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК). Тъй като цената на всеки иск е под прага, предвиден за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, касационната жалба следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] от [населено място], против въззивното решение № 1125 от 18 юли 2014 г., постановено по в.гр.д. № 888 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2014 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: