О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 91
София, 19.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч. т. дело № 3630/2014 година
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 07.11.2013 г. по ч. гр. д. № 14338/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 02.07.2013 г. по гр. д. № 43544/2012 г. на Софийски районен съд, Второ ГО, 64 с – в. С първоинстанционният съдебен акт е обезсилена издадените на 25.09.2012 г. заповед за изпълнение и изпълнителен лист и е прекратено производството по делото по отношение на длъжника Д. Н. Г..
В частната касационна жалба са въведени доводи, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска касирането му, а допустимостта на касационното обжалване е обосновано с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по частната жалба Д. Н. Г., [населено място] в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК оспорва допустимостта на касационното обжалване. Претендира разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана от надлежна страна в процеса в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима, поради следното:
Съгласно т. 8 на ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване, с изключение на прекратителните въззивни съдебни актове, т. е. по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК – с които е оставена без разглеждане частна жалба срещу акт на заповедния съд. В случая предмет на обжалване е въззивно определение на Софийски градски съд, постановено по частна жалба срещу съдебен акт на Софийски районен съд по чл. 415, ал. 2 ГПК и по нея въззивният съд се произнесъл по съществото й, като е потвърдил определението на заповедния съд.
Следователно въззивният съдебен акт, който частният касатор обжалва по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, е от категорията определения, по отношение на които с цитираното тълкувателно решение е прието, че не подлежат на касационен контрол. Това изключва допустимостта на подадената частна касационна жалба и производството по нея следва да бъде прекратено.
С настоящото определение съдът само констатира необжалваемостта на въззивния съдебен акт, поради което то не подлежи на последващ инстанционен контрол.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК на ответника по частната жалба следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 200 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие от 20.10.2014 г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 07.11.2013 г. по ч. гр. д. № 14338/2013 г. на Софийски градски съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. т. д. № 3630/2014 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Д. Н. Г. сумата 200 /двеста/ лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: