О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София, 20.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 2 374/2014 година
Производство по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма], [населено място], общ. О., чрез процесуалния му представител адв. И. И. от АК – П. срещу определение № 220/21.01.2014 г. на Великотърновски апелативен съд, постановено по в. ч. т. д. № 366/2013 г. Със същото е потвърдено определение № 348/07.10.2013 г. по ч. т. д. № 65/2013 г. на ОС [населено място], с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск в полза на [фирма] [населено място] против [фирма] чрез спиране изпълнението на писмено искане за плащане на банкова гаранция № LGI № 1392/I/130618 от 19.06.2013 г., издадено от [фирма] [населено място].
В частната касационна жалба са въведени доводи за допуснати нарушения на процесуалния закон, основание за касиране на обжалваното определение, а досъпът му до касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 ГПК.
Ответната страна по частната жалба – Т. груп” АД [населено място] не ангажира становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана от надлежна страна в процеса в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима – подадена е срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт извън кръга на посочените.
Процесуалните разпоредби в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК очертават кръга на актовете срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл.280, ал.1 ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения преграждащи понатъшното развитие на делото и определение, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че обжалваното определение не попада в категорията на тези актове подлежащи на касационно обжалване, поради неговия непреграждащ развитието на процеса ефект. Единствено изключение от така създаденото с процесуалния закон общо правило е предвидено от законодателя в хипотезата на чл.396,ал.2, изр.3 ГПК – когато упражняване на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.1 ГПК, след отмяна на първоинстанционното определение, въззивният съд сам е допуснал обезпечение на иска/ бъдещия иск/, но не такъв е разглежданият случай. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС: ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на въззивното определение, което е окончателно и не подлежи на касационен контрол.
По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] [населено място], общ. О. срещу определение № 220 от 21.01.2014 г. по в. ч. т. д. № 366/2013 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от връчване на съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: