О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 98
София, 20.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Мария Славчева
ч. т. дело № 2504/2014 година
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. К. от АК – П. срещу определение № 1 478/22.05.2014 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по ч. д. № 1274/2014 г. Със същото е оставена без уважение частната жалба на дружеството против разпореждане № 2 952 от 26.03.2014 г. по ч. гр. д. № 4616/2014 г. на РС – Пловдив, 11 гр. с-в, с което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на кредитора [фирма] [населено място] за сумата 51 600 лв. – главница, в т. ч.: неплатен наем в размер на 24 000 лв. за м. януари 2014 г. и неплатен наем в размер на 24 000 лв. за м. февруари 2014 г. по чл. 3 от договор за наем на движими вещи с нотариална заверка на подписите и неустойка по чл. 4, ал. 3 от договора в размер на 3 600 лв., представляваща 15 % от месечната наемна цена от 24 000 лв., които вземания са прехвърлени с договор за цесия от 01.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.03.2014 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 1 037 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
В частната касационна жалба са въведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на обжалваното определение, поради което се иска отмяната му, а допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
Ответната страна [фирма] [населено място] оспорва допустимостта на касационното обжалване в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. В отговора са наведени и доводи за неоснователност на частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима, поради следното:
Съгласно разрешението по т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивните определения, постановени в заповедното производство, каквото е обжалваното определение, не подлежат на касационно обжалване. Ето защо подадената срещу него от [фирма] [населено място] частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а производството по нея прекратено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] [населено място] срещу определение № 1478/22.05.2014 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по ч. д. № 1274/2014 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. т. д .№ 2504/2014 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: