О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
С., 26.02.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, второ търговско отделение в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
Членове: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдията Балевски ч.т.д. № 352 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя Е. Л. И., срещу определение № 2994 от 03.12.2014г., постановено по ч.т.д. № 4600/2014г. на Софийски апелативен съд. С това определение САС отменя определение от 05.09.2014г., постановено по гр.д. № 13529/2014г. на Софийски градски съд, в частта, с която обезпечението на бъдещия иск, предявим от частния жалбоподател срещу [фирма] е допуснато при условие, че той внесе гаранция в размер на 5 000лв. и вместо това е постановена парична гаранция в размер на 15 000 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Моли обжалваният акт да бъде отменен.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма], [населено място], представлявано от управителя А. Т. М., в законоустановения срок представя отговор по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Поддържа, че обжалваното определение е правилно, законосъобразно и обосновано, и като такова следва да бъде оставено в сила. Твърди, че частната касационна жалба е неоснователна и недопустима. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, но срещу неподлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, поради което същата се явява недопустима.
Обжалваният съдебен акт на първо място е извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т.1 и т.2 ГПК. Цитираните процесуални разпоредби очертават кръга на актовете, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл. 280, ал.1 ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че обжалваното определение не попада в категорията на тези актове поради неговия непреграждащ развитието на процеса ефект.
Освен това съгласно разпоредбата на чл. 396, ал.2, изр. 3 ГПК на касационно обжалване, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежат определенията, с които въззивният съд допуска обезпечение. Както е известно процесуалните норми се тълкуват стриктно, поради което не е допустимо чл. 396, ал.2 ГПК да се тълкува разширително.
По аргумент за противното от изложеното в цитираната разпоредба, не подлежат на касационно обжалване определенията, с които въззивният съд отменя или изменя допуснатото от първоинстанционния съд обезпечение. В разглеждания случай е налице именно такава хипотеза- въззивният съд не се произнася по въпроса дали да бъде допуснато или не обезпечение, а само изменя размера на гаранцията по вече допуснатото от първоинстанционния съд обезпечение. В тази насока е и задължителната съдебна практика на ВКС- ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС.
Поради гореизложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата касационна жалба определение е съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Следователно жалбата е недопустима и като такава следва се остави без разглеждане.
Съгласно чл. 78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. По настоящото дело ответникът [фирма], [населено място] е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие № 14/2015г., сключен с адв. Ю. Я.. В този договор е посочено, че ответникът по частната касационна жалба е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Плащането е извършено в брой. Съгласно т.1 от ТР № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане и когато то е извършено в брой, вписването на извършеното плащане в договора за правна защита е достатъчни и има характера на разписка. Поради гореизложеното, съдът следва да уважи искането на ответника по частната касационна жалба и да му присъди сторените пред касационната инстанция съдебни разноски, представляващи адвокатски хонорар в размер на 600 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя Е. Л. И., срещу определение № 2994 от 03.12.2014г., постановено по ч.т.д. № 4600/2014г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], представлявано от управителя Е. И. да заплати на [фирма] [населено място], представлявано от управителя А. М. сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 600 /шестотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в 1-седмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.