О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
София, 23.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 20.03.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 844/2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 1105 от 25.11.2014 год., по в.т.д.№ 1141/2014 год., Варненският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение на Варненския районен съд № 2011 от 14.04.2014 год., по гр.д.№ 5386/13 год., в частта, по предявения от [фирма], [населено място] иск, основан на чл. 55, ал.1 ЗЗД за сумата 5 700 лв. и при условията на чл. 271, ал.1, изр.1 ГПК е уважил същия, като е осъдил С. С. от [населено място] да заплати на ищцовото търговско дружество сумата 5 700 лв., получена на отпаднало основание – развален договор за проектиране, изработка, доставка и монтаж на пречиствателна станция „А. пур 4”, сключен на 15.10.2009 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.04.2013 год. до окончателното и изплащане и деловодни разноски по компенсация. В останалата част е потвърдено отхвърлителното решение на В..
Недоволен от съдебния акт на въззивния съд е останал ответникът по спора С. С. С., който чрез адв.З.Л.- ВАК, го е обжалвал с оплакване за неправилност.
Ответната по касационната жалба страна „М.” О., със седалище [населено място], чрез процесуалния си представител- адв.Б.-ВАК, в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допустимостта и, излагайки подробни съображения за наличие на предпоставките на чл. 280, ал.2 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на установения от законодателя преклузивен срок и от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията и, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год., от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв.- за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното решение на В., предвид произхода на претендираното вземане, възлизащо в общ размер на сумата 5 700 лева и качеството на ищцовата по спора страна – арг. от чл.286, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.287 ТЗ.
Обстоятелството, че кондикционният иск по чл.55, ал.1 ЗЗД е заявен при условията на обективно кумулативно съединяване, обуславя правен извод, че меродавна за преценка допустимостта на касационното обжалване е самостоятелната му цена от 5 700 лева, а не общият сбор на цените на всеки един от обективно съединените искове – които останали, черпят своето правно основание в чл.92, ал.1 ЗЗД и респ. в чл. 82 ЗЗД, във вр. с чл. 88, ал.1, изр.2 ЗЗД.
От приетото в трайната практика на ВКС всякога, когато главната искова претенция, каквато е предявената по реда на чл. 55, ал.1 ЗЗД, е с предмет, право или правоотношение, породено или отнасящо се до търговска сделка – сключване, тълкуване, действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, или последиците от прекратяването, респ. развалянето и, делото следва да се квалифицира като е търговско – понятие, значително разширено спрямо понятието „търговска сделка”, следва също, че преценката за приложението на чл.280, ал.2 ГПК, в случая се извършва с оглед на законоустановения минимум от 10 000 лева.
При липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на В., касаторът С. С. С. не разполага с потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл.280 и сл. ГПК.
С оглед изход на делото в касационната инстанция, на ответната по касационната жалба страна, на осн. чл.78, ал.3, във вр. с ал.4 ГПК, следва да бъдат присъдени претендираните в срока по чл.287, ал.1 ГПК деловодни разноски за настоящето производство, възлизащи на сумата 700 лв. – реално заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Б., съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/06.02.2015 година.
Водим от изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.286, ал. 1, т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, касационната жалба на С. С. С. от [населено място] с вх. № 115/05. 01. 2015 год., против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1105 от 25.11.2014 год., по възз.т.д.№ 1141/2014 година.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 844/2015 год. на ІІ-ро т.о на ВКС.
ОСЪЖДА С. С. С. да заплати на [фирма], [населено място] сумата 700 лева/седемстотин лева/, деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: