О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 95
София, 24.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Боян Балевски
т. дело № 703/2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Д. С. от [населено място], чрез процесуалния му представител против въззивно решение № ІІІ – 133 от 30.10.2014 г. на Бургаски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 1 733/2014 г. Със същото се отменя решение № 1 560/22.07.2014 г. по гр. д. № 10 954/2013 г. на РС [населено място] в частта, с която [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на касатора сумата над 527,74 лв. до 694,71 лв. – нетни възнаграждения за осъществената от него дейност като управител за периода от 01.01.2012 г. до 18.03.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата от 166,97 лв., считано от завеждане на исковата молба – 22.08.2013 г., както и в частта, с която е отхвърлено възражението на дружеството за прихващане за горницата над 2 480,81 лв. до 2 647,78 лв. – нетен размер на възнаграждения, платени без правно основания за периода от януари 2007 г. до декември 2008 г. В останалите обжалвани части първоинстанционното решение е потвърдено.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] [населено място] е изразил становище за липсата на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изложени са доводи и за неоснователността на същата.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 288 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 2 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
С нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК в изменената й редакция, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г., от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. – за търговски дела.
В случая касаторът е предявил обективно съединени искове срещу [фирма] [населено място] за заплащане на възнаграждение по договор за управление в размер на 7 938,87 лв. и 6 168,90 лв., представляващо обезщетение за неползвани неприсъствени дни, съгласно договора за управление на дружеството, ведно със законната лихва върху посочените суми от подаване на исковата молба – 22.08.2013 г. до окончателното им изплащане. Предмет на касационно обжалване е въззивно решение, постановено по обективно съединени искове, с цена на всеки един от тях под 10 000 лв. Налице е процесуална пречка за осъществяване на факултативен инстанционен контрол над въззивното решение на БОС в обжалваните части, създадена от законодателя с императивната норма на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Водим от тези съображения настоящият състав на второ търговско отделение на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. Д. С. от [населено място] против въззивно решение № ІІІ – 133 от 30.10.2014 г. на Бургаски окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 1 733/2014 г. в обжалваните части.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: