О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 11.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 04.05.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1277 /2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „А.” Е., [населено място] против въззивното решение на Софийски градски съд от 14.11.2014 год., по в.гр.д.№1256/2014 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски районен съд от 28.08.2013 год., по гр.д.№ 4478 /2012 год. за отхвърляне на предявените от настоящия касатор, в качеството му на ищец, срещу А. Д. С. обективно кумулативно съединени искове: по чл.42, ал.1 ЗЗД заплащане на обезщетение в размер на 6 669 лв., поради действия, извършени от последния без представителна власт – сключване на договор за посредничество при продажба на недвижими имоти от 10.12.2006 год., между праводателя му – ЕТ А. С. А., упражняващ търговска дейност под фирма „ А.- А. А.” и Л. А. С. и по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 2 190.77 лв., обезщетение за забавена престация на паричен дълг за периода 01. 02. 2009 год. – 01.02.2012 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – А. Д. С., в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, излагайки подробни съображения за отсъствие на сочените от касатора предпоставки на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Алтернативно същият е изразил несъгласие и с въведените касационни основания, оспорвайки те да са налице.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на установения от законодателя преклузивен срок и от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията и, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год. и в сила от 21.12.2010 год., от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв.- за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното решение на СГС, предвид произхода на претендираното главно вземане, възлизащо в размер на сумата 6 669 лв. и качеството на ищцовата по спора страна – арг. от чл.286, ал.1 ТЗ,
във вр. с чл.287 ТЗ. Касае се до обективно кумулативно съединени искове и за приложението на чл.280, ал.2 ГПК е меродавна цената на всеки един от тях – главен – по чл.42, ал.1 ЗЗД и акцесорен по чл.86, ал.1 ЗЗД, а не общият сбор на цените им, който освен това, в разглеждания случай е и под 10 000 лева.
Същевременно според трайната практика на ВКС всякога, когато главната искова претенция е с предмет, право или правоотношение, породено или отнасящо се до търговска сделка – сключване, тълкуване, действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, или последиците от прекратяването, респ. развалянето и, делото следва да се квалифицира като търговско – понятие, значително разширено спрямо понятието „търговска сделка”, а това от своя страна означава, че преценката за допустимост, която касационната инстанция е длъжна да извърши е с оглед на законоустановения минимум от 10 000 лева.
При липса на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на Софийски градски съд, касаторът „А.” Е., [населено място] не разполага с потестативно процесуално правомощие на касационна жалба, поради което подадената от него с вх. № 2153 от 12.01.2015 год.се явява процесуално недопустима.
С оглед изхода на делото в касационната инстанция, на ответната по касационната жалба страна, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, следва да бъдат присъдени претендираните в срока по чл.287, ал.1 ГПК деловодни разноски за настоящето производство, възлизащи на сумата 1000 лв. – реално заплатено, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие № 007632 от 03.04.2015 год., адвокатско възнаграждение на адв. С. П. М. – И.,
Водим от изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.286, ал. 1, т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, касационната жалба на „А.” Е., [населено място], представлявано от управителя си А. С. А., с вх.№ 2153/ 12. 01. 2015 год., против въззивно решение на Софийски градски съд от 14.11.2014 год., по в.гр.д.№1256/2014 год..
ПРЕКРАТЯВА, като недопустимо, производството по т.д.№ 1277/ 2015 год. на ІІ-ро т.о на ВКС.
ОСЪЖДА „А.” Е., [населено място] да заплати на А. Д. С. от [населено място] сумата 1000 лв./ хиляда лева/, деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: