О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 126
гр. София, 12.05.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 28.04 , две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2603/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.София срещу решение №140 от 23.05.2014 г. на Варненски апелативен съд по възз. т.д. №79/2014 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №1206 от 21.12.2013 по т.д. №618/13 на ОС-Варна, с което са отхвърлени като неоснователни обективносъединените искове на касатора срещу [фирма]-гр. В. за връщане като заплатени при начална липса на основание/чл.55 ал.1, предл.1 ЗЗД/ на сумите от: 1. 1 185,45 лева-сбор от начислената и платена на ответника цена с ДДС за ползвана от ищеца мрежова услуга пренос през мрежата на средно напрежение за периода: 06.08.-30.11. 2011 г., както и 130,20 лева-лихва по чл.86 ЗЗД за периода 08.03.2012 г. до 01.04.2013 г.,2. 46 184,93 лева- цена с ДДС за надбавка за реактивна енергия за периода 06.08.08 до 04.07.2012 г. и 4 861,86 лева-лихва по чл.86 ЗЗД за периода 08.03.2012 г. до 01.04.2013 г..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси , от отговорите на които зависи изходът по спора, се явяват и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба изпраща отговор на същата , в който изразява становище за липсата на основание за допускане до касация,съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на единия от обективносъединените искове е над 10 000 лева намира, че касационната жалба спрямо произнасянето на въззивния съд по него е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд в подлежащата на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.2 ГПК част, т.е. за връщане на сумата от 46 184,93 лева- цена с ДДС платена надбавка за реактивна енергия за периода 06.08.08 до 04.07.2012 г. и 4 861,86 лева-лихва по чл.86 ЗЗД за периода 08.03.2012 г. до 01.04.2013 г. е приел, че ищцовото търговско дружество като собственик на вятърен генератор в землището на [населено място] е осъществявал през процесния период производство на ел.енергия от възобновяем енергиен източник , която е изкупувана от страна на ответното дружество [фирма] по силата на сключен между страните Договор № 59/ 20.06.2008 г.. Не се спори и се установява, че ищецът е и потребител на доставяна от ответника ел.енергия, която е била заплатена от него за процесния период. За да обоснове липсата на основание за подобно плащане, ищецът се е позовал на на действието на чл.7 ал.1 от Наредба за регулиране цените на ел.енергия в ред ДВ бр.62/31.07.2007 г. във връзка с чл.7 ал.5 от същата наредба, като поддържа становището, че след като заплащането на отдаваната и потребяваната ел.енергия не е уредено в самия договор, то същата не следва и да се заплаща/арг. от чл.7 ал.5 от цит. наредба / Според същия, подобно тълкуване следва и от последващото изменение на същата наредба в сила от 05.06.2012 г. , в която за пръв път е предвидено,че производителите на ел.енергия, които са и потребители на такава, също заплащат надбавката за отдаденото количество реактивна ел.енергия. Ето защо, според тезата на ищеца, заплащането на реактивна енергия за процесния период, т.е. преди това изменение и при липса на изрично уговаряне за това в договора му с ответника „Е. –П. П.” е без основание и подлежи на връщане, съгласно чл.55 ал.1 ЗЗД.
Въззивният съдебен състав е счел така изложените в ИМ доводи за неоснователни по следните съображения: Реактивната енергия е легално дефинирана в пар.1 т.3 от ДР на Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия приета с ПМС №35/20.02.2004 г., като произведена и доставена от генераторите за определен период от време енергия способна да поддържа напрежението и електромагнитното поле-тя е част от общата енергия, освен активната такава,която се предоставя на потребителите и която е необходима за функционирането на консуматори, включващи в конструкцията си реактивни елементи като трансформатори, електродвигатели , кондензатори. Според съда, ищецът освен производител на ел.енергия от възобновяеми източници, още е и потребител на такава, която закупува по утвърдени от ДКЕВР цени. В този смисъл същият се явява ползвател на мрежата по смисъла на пар. 1, т.41а от ДР на Закона за енергетиката и краен клиент по смисъла на т.27 от същите ДР. Следователно,съгласно чл.98а от ЗЕ отношенията по доставката и заплащането на ел.енергия се регулират от ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на [фирма] , одобрени от ДКЕВР. Ето защо, тъй като самите производители на ел.енергия от възобновяеми източници се явяват и ползватели на ел.енергия, доколкото сами потребяват такава ,то в това им качество дължат заплащането на надбавката по чл.7 ал.1 от Наредбата при положение, че отговарят на останалите визирани в тази разпоредба предпоставки за това, които не се спори,че са налице. Или разпоредбата в ал.5 на чл.7 от тази наредба, касаеща ползвателите на ел.енергия, които и произвеждат такава от възобновяеми ел. източници и регламентираща заплащането на отдаваната и потребяваната ел.енергия да се урежда със самия договор за продажба на ел.енергия не изключва дължимостта на надбавката по ал.1 на чл.7 , а визира възможността за договорно уреждане само на начина на погасяване на това задължение, с оглед наличието на насрещно такова, т.е. страните могат да уговарят по тяхно усмотрение прихващане до размера на по-малката сума , взаимно отсрочване , разсрочване и прочие във всеки отделен случай.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси, тези за: 1. приложението на чл.7 ал.1 от Наредба за регулиране цените на ел.енергия във връзка с чл.7 ал.5 от същата в ред ДВ бр.62/31.07.2007 г. , при положение, че задължението по чл.7 ал.1 не е уредено в договора за продажба на ел.енергия , 2. на кого следва да се заплаща отдадената в мрежата реактивна ел.енергия от възобновяем източник , 3. за това , дали чл.7 ал.5 от същата наредба урежда само начина на заплащане като предмет на договорна уредба или въздига последната в източник на самото задължение и 4. каква е правната същност на становището на ДКЕВР относно текстовете на цитираната Наредба за регулиране цените на ел.енергия .
Твърди,че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая, от така формулираните въпроси отговарят на горните критерии и явяват обуславящи изхода на спора само тези под №№ 1 и 3, според горната номерация, докато под №2 изобщо не се отнася до предмета на спора-надбавката върху стойността на активната ел.енергия доставена на самия производител на такава от възобновяем източник, а този под № 4–не е правен, тъй като не се отнася до тълкуване и прилагане на нормативен акт, а касае писмено доказателство / становище/ ,което не е приобщено към делото по надлежния ред.
По отношение на обуславящите изхода на спора въпроси под №№1 и 3 неоснователно е и позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по даден материалноправен или процесуален въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящият случай.Съответните разпоредби на ЗЕ и на Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия приета с ПМС №35/20.02.2004 и издадена именно на основание чл.36 ал.2 от този закон, на които изрично се е позовал решаващият въззивен съдебен състав, са ясни и недвусмислени и не се нуждаят от тълкуване, с цел отстраняването на неясноти в тях и са приложени от съда, според това съдържание . Липсата на неяснота на цитираните правни разпоредби и това, че обжалваният акт кореспондира с тях, изключва наличието на основанието за допускане на касация, визирано в разпоредбата на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК / така ТР №1 от 10.02.2010 г. на ОСГТК/.
От изложеното следва, че не е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение.
Касационна жалба в останалата част не подлежи на касационно разглеждане,съгласно чл.280 ал.2 ГПК, поради цена на иска под 10 000 лева.
В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноските в настоящата инстанция,съобразно направеното искане в отговора на КЖ и представляването от юрисконсулт в настоящото производство/ чл.78 ал.8 ГПК , чието възнаграждение възлиза, според Наредба №1/09.07.2004 г. на 1454,06 лева.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №140 от 23.05.2014 г. на Варненски апелативен съд по възз. т.д. №79/2014 г. В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение №1206 от 21.12.2013 по т.д. №618/13 на ОС-Варна, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни обективносъединените искове на [фирма]-гр. К. срещу [фирма]-гр. В. за връщане като заплатени при начална липса на основание/чл.55 ал.1, предл.1 ЗЗД/ на сумите от: 46 184,93 лева- цена с ДДС за надбавка за реактивна енергия за периода 06.08.08 до 04.07.2012 г. и 4 861,86 лева-лихва по чл.86 ЗЗД за периода 08.03.2012 г. до 01.04.2013 г..
Определението в тази част е окончателно.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба срещу същото въззивно решение №140 от 23.05.2014 г. на Варненски апелативен съд по възз. т.д. №79/2014 г. В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение №1206 от 21.12.2013 по т.д. №618/13 на ОС-Варна, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни обективносъединените искове на [фирма]-гр. К. срещу [фирма]-гр. В. за връщане като заплатени при начална липса на основание/чл.55 ал.1, предл.1 ЗЗД/ на сумите от. 1 185,45 лева-сбор от начислената и платена на ответника цена с ДДС за ползвана от ищеца мрежова услуга пренос през мрежата на средно напрежение за периода: 06.08.-30.11. 2011 г., както и 130,20 лева-лихва по чл.86 ЗЗД за периода 08.03.2012 г. до 01.04.2013 г..
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ОСЪЖДА [фирма]-гр. К. да заплати на [фирма]-гр. В. сумата от 1454,06 лева-юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 ГПК определено, според Наредба №1/09.07.2004 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.