3_ 1084/12.04.2013 г.
ДОПК, чл. 169, ал. 4
Относно: начисляване на лихви в случаите, когато за стари периоди са внесени съответните дължими вноски, но поради неподаване на декларация обр.6 в законоустановения срок същите са погасили други задължения на лицето, за които в данъчно-осигурителната му сметка има отразени задължения по декларации с по-късен падеж на плащане
Според изложената фактическа обстановка дружеството е внесло задължения за осигурителни вноски и данък върху доходите на физическите лица за периоди месецавгуст 2009г., месеци март, юни и юли 2010 г. и месеци май и юни 2012 г., съответно на 06.10.2009г., 15.03.2010 г., 06.08.2010 г., 06.09.2010 г., 10.09.2012 г. и 08.06.2012 г. Впоследствие същото е установило пропуск по отношение на декларирането им с декларация образец № 6. В тази връзка през месец януари 2013 г. дружеството е подало декларации обр. 6 с размера на недекларираните, но внесени задължения. Вследствие на това върху така декларираните задължения са начислени лихви, поради предшестващо погасяване по реда на единната сметка на по-нови задължения, за които са подадени декларации.
Във връзка с настоящото запитване изразяваме следното становище:
С разпоредбата на § 45 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност е регламентирано, че с недължимо платени към 31 декември 2012 г. суми за публични задължения, установявани от НАП, се погасяват задължения по реда на чл. 169, ал. 4 от ДОПК, освен ако до влизането в сила на този закон е подадено искане по чл. 129, ал. 1 от ДОПК.
По отношение на така цитирания текст на § 45 във всеки случай трябва да се подложи на преценка кои суми представляват недължимо платени. Не може да се приеме, че всички необвързани плащания по сметките на лицата отговарят на понятието „недължимо платени”. Не представляват недължимо платени сумите, внесени от лицата, които са дължими по съответните материални данъчни и осигурителни закони, но за същите лицето не е подало декларацията си в срок или данните по подадена вече декларация са били неточни. Плащане, направено преди 01.01.2013 г. с платежно нареждане, в което коректно са посочени данъчното задължение или задължение за задължителни осигурителни вноски и съответния период, и което съдържа необходимите реквизити за индивидуализиране на плащането, се приема за надлежно направено волеизявление на лицето пред компетентния орган кое вземане погасява по смисъла на чл. 169, ал. 3 и 4 от ДОПК, в редакцията му преди ДВ бр. 94 от 2012 г. В случаите, когато лицето е наредило плащането по код за вид плащане, различен от този, по който е отразено задължението по декларацията не следва да се приема като надлежно направено волеизявление на лицето.
Важно е да се отбележи, че съществува възможност ако внесената сума е по-голяма или равна на задължението по декларацията, след възражение от страна на лицето начислената лихва да се сторнира изцяло, а в случаите, когато внесената сума е по-малка от задължението – за разликата да се начисли лихва за забава.
С оглед коректност и точност на отразяване на задълженията в данъчно-осигурителната сметка, е необходимо да се подаде възражение до ТД на НАП, подкрепено със съответните доказателства, като органите по приходите от същата дирекция са компетентни да извършат анализ и проверка на данните в същото, както и да преценят неговата основателност. ‘