О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 325
София, 19.06.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 59/2015 година
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 и т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Мария Л. Т. срещу Определение № 5042 от 06.03.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 656/2014 г. на Софийски градски съд в частта, в която е оставена без уважение частната й жалба против определение от 25.04.2013 г. по гр. д. № 51068/2013 г. на Софийски районен съд, с което съдът е прекратил производството и по частна касационна жалба на [фирма], “Milray L.” – САЩ, “Stada R&D G.” – Германия, “Cooperative Clinical D. R. and D. AG” – Германия и К. Д. К. срещу същия съдебен акт в частта, в която е отменено определение от 29.04.2013 г. по гр. д. № 51068/2013 г. на Софийски районен съд в частта, в която Мария Л. Т. е осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на всеки от ответниците – жалбоподатели в настоящото производство.
Частната жалбоподателка Мария Л. Т., представлявана от адв. П. Д., поддържа, че определението е неправилно – постановено при съществени нарушения на материалноправните и процесуалноправните разпоредби и необосновано.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката излага твърдения за наличие на основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поставя следните въпроси, които счита, че са обусловили правните изводи на въззивния съд: 1) Допустимо ли е първоинстанционният съд повторно да се произнася по процесуалноправен въпрос относно допустимостта на предявения иск, в случай че по същия въпрос е постановено влязло в сила определение на горестоящ съд, с което той е разрешен и са дадени указания за разглеждане на делото; 2) От какъв порок страда определението на първоинстанционен съд, с което същият се произнася по процесуалноправен въпрос относно допустимостта на исковете и в частност процесуалната легитимация на страните, след като по същият въпрос се е произнесъл окончателно въззивен съд в производство по чл. 278 от ГПК; Следва ли определението на първоинстанционния съд да се разглежда по същество или подлежи на обезсилване; 3) Процесуалните права основават ли се на материалните или обратното; Дали материалното право да се поиска и получи обезщетение за неимуществени вреди възниква с предявяването му по процесуален ред или е достатъчно претенцията за обезщетение да бъде материализирана по друг начин.
В представения отговор ответниците по частната касационна жалба считат, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Поддържат, че същото не е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случай че обжалваният акт бъде допуснат до касационно обжалване, молят жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и определението на Софийски градски съд да бъде потвърдено.
Частните жалбоподатели [фирма], “Milray L.” – САЩ, “Stada R&D G.” – Германия, “Cooperative Clinical D. R. and D. AG” – Германия и К. Д. К. чрез процесуалния си представител адв. Д. Д. поддържат, че определението е неправилно.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите излагат твърдения за наличие на основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставят следния въпрос, който считат, че е обусловил правните изводи на въззивния съд: Коя редакция на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се прилага, ако съдът приеме, че платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено поради прекомерност.
В представения отговор ответницата по частната касационна жалба счита, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа, че направените с жалбата оплаквания са неоснователни и моли съда да не допуска касационно обжалване, съответно да остави без уважение частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира, че частната касационна жалба на Мария Л. Т. е подадена от надлежна страна и е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал. 1 ГПК. Предмет на касационно обжалване е определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частна жалба на Мария Л. Т. против определение от 25.04.2013 г. по гр. д. № 51068/2013 г. на Софийски районен съд, с което съдът е прекратил производството. Обжалваното определение е постановено в производство, образувано по обективно и субективно съединени искове, предявени като частични, с които се иска заплащане на суми в размер на 9 900 лева, част от 400 000 лева, дължимо обезщетение за неимуществени вреди. По отношение на жалбоподателката спорът по предявените като евентуални искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД е гражданскоправен и спрямо него е приложимо визираното в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, предл. 1 ГПК изискване за касационно обжалване по граждански дела цената на иска да бъде над 5 000 лева. В този случай разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК – съдът да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решаван противоречиво от съдилищата и да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Жалбоподателката сочи като съществени въпросите относно повторното произнасяне на съда по допустимостта на предявения иск, процесуалната легитимация на страните в производството и правото на наследниците да претендират обезщетение за неимуществени вреди от вредоносно деяние, търпени приживе от лицето, което те наследяват.
По първия поставен въпрос, дали е допустимо първоинстанционният съд повторно да се произнася по процесуалноправен въпрос относно допустимостта на предявения иск, в случай че по същия въпрос е постановено влязло в сила определение на горестоящ съд, с което той е разрешен и са дадени указания за разглеждане на делото не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно ТР № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС съдът е задължен служебно да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото. За допустимостта на предявените искове, съдът е длъжен да следи служебно (арг. чл. 140, ал. 1 ГПК). Това е положителна процесуална предпоставка, без наличието на която не е възможно да се развие безпорочен процес, поради което за нейното наличие съдът следи служебно. Направените изводи се подкрепят и от сочената от страната практика – определение № 121 от 25.02.2013 г.
По втория поставен въпрос, от какъв порок страда определението на първоинстанционен съд, с което същият се произнася по процесуалноправен въпрос относно допустимостта на исковете и в частност процесуалната легитимация на страните, след като по същият въпрос се е произнесъл окончателно въззивен съд в производство по чл. 278 от ГПК и следва ли определението на първоинстанционния съд да се разглежда по същество или подлежи на обезсилване не е налице поддържаното основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото, а развитието на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуването на закона, на непълни или неясни правни норми с цел еднаквото им и непротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго (ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Правото на обезщетение на неимуществени вреди е лично право и затова не се наследява. Наследниците не разполагат с надлежна процесуална легитимация да предявят неимуществено лично право на своя наследодател, без то да е било предявено лично от него по процесуален ред преди това. Процесуалната легитимация на страната е условие да съществува правото на иск в полза на определено лице. След като правото на обезщетение за неимуществени вреди е лично право и не се наследява, наследникът не притежава процесуалната легитимация да предявява чуждо право по исков ред. Соченото от жалбоподателката Определение № 94 от 30.09.1967 г. на I г. о. има предвид наследяване на обезщетение, но при продължаване на вече иницииран от починалото лице процес, но не и хипотезата, в която производство за тези вреди се инициира от наследниците.
По третия поставен въпрос, дали материалното право да се поиска и получи обезщетение за неимуществени вреди възниква с предявяването му по процесуален ред или е достатъчно претенцията за обезщетение да бъде материализирана по друг начин също не е налице поддържаното основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В правната теория и съдебната практика се поддържа разбирането, че ако приживе пострадалият е предявил иск за обезщетение на неимуществени вреди, процесът може да бъде продължен от неговите наследници. Ако обаче приживе не е бил предявен такъв иск, наследниците могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди само за собствените си болки и страдания, но не и за тези, претърпени от непосредствено увреденото лице. Правото на иск е средство за защита на материалното право, затова без значение за надлежното упражняване на правото на иск от наследника е отправената претенция от наследодателя към причинителя на вредата, респ. застрахователя.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира, че частната касационна жалба на [фирма], “Milray L.” – САЩ, “Stada R&D G.” – Германия, “Cooperative Clinical D. R. and D. AG” – Германия и К. Д. К. е подадена от надлежни страни, спазен е преклузивният срок по чл. 275 ал. 1 ГПК, но с нея се иска касиране на акт, неподлежащ на касационно обжалване, съгласно чл. 274 ал. 4 ГПК.
Цената на обективно и субективно съединени искове, предявени като частични, е в размер на 9 900 лева, представляващи дължимо обезщетение за неимуществени вреди. С оглед на правната квалификация на предявените искове с правно основание чл. чл. 226, ал. 1 КЗ делото е търговско по отношение на [фирма]. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ търговец е всяко лице, което по занятие извършва застрахователни сделки, а според чл. 286, ал. 1 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Търговският характер на делото по отношение на тези лица се определя от качеството „търговец” на страните или на една от тях, когато сделката е едностранно търговска и е свързан с упражняваната от тях търговска дейност. Съгласно чл. 274 ал. 4, вр. чл. 280 ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с цена на иска за търговски дела до 10 000 лева и производството по тях е двуинстанционно. С оглед на цената на иска, касационното обжалване се явява недопустимо на основание императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което е налице процесуална пречка за разглеждане на частната касационната жалба срещу въззивното определение от Търговска колегия на Върховния касационен съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 5042 от 06.03.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 656 от 2014 г. на Софийски градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма], “Milray L.” – САЩ, “Stada R&D G.” – Германия, “Cooperative Clinical D. R. and D. AG” – Германия и К. Д. К. срещу определение № 5042 от 06.03.2014 г., постановено по ч. гр. д. № 656 от 2014 г. на Софийски градски съд.
Определението в частта, с която частната касационна жалба на на [фирма], “Milray L.” – САЩ, “Stada R&D G.” – Германия, “Cooperative Clinical D. R. and D. AG” – Германия и К. Д. К. се оставя без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: