О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
София, 26.06.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1744 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №118 от 01.04.2015 г., постановено по ч.гр.д.№12/15 г. на ОС Габрово, с което е оставена без уважение частна жалба на [фирма] против определение №461 от 12.02.2015 г., по гр.д.№549/14 г. на РС Габрово, с което е отхвърлена молба на [фирма] по чл.248 от ГПК за изменение на решение №549 от 13.01.2015 г. по гр.д.№549/2014 г. на РС Габрово в частта за разноските.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като е приложено и изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с поставени в него въпроси, които според жалбоподателя обосновават допускането на касационно обжалване.
Ответникът [фирма] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото намира, че макар да е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, частната касационна жалба е процесуално недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК, определението на съда за допълване или изменение на постановено решение в частта за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
В случая производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от [фирма] срещу [фирма] множество обективно съединени искове по чл.327 от ТЗ / тридесет и два иска/ и по чл.86, ал.1 от ЗЗД /тридесет и два иска/, като размерът на цената на всеки един от исковете е под 10 000 лв. Т.е. предявени са искове за осъждане на ответника за изпълнение на парични задължения, произтичащи от сключени между страните тридесет и две абсолютни търговски сделки по смисъла на чл.286, ал.2, вр. чл.1, ал.1, т.1 от ТЗ. Това обстоятелство обуславя търговския характер на делото, а тъй като размерът на цената на всеки от предявените искове е под минималния праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела, първоинстанционното решение по исковете, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, подлежи на двуинстанционен контрол.
Ето защо и на основание чл.248, ал.3, изр.2, вр. чл.280, ал.2 от ГПК, обжалваното определение не подлежи на касационен контрол, независимо от неправилните указания на въззивния съд относно възможността за обжалване на определението, които обаче не могат да породят право, което не е предвидено в закона.
Необжалваемостта на определението обуславя недопустимост на частната касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] срещу определение №118 от 01.04.2015 г., постановено по ч.гр.д.№12/15 г. на ОС Габрово.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при ВКС в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.