ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 606
гр. София 25.09.2015 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 17.09.2 015 (седемнадесети септември две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 4468 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 22 641/16.07.2015 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу определение № 2395/02.07.2015 на Окръжен съд Варна, постановено по ч. гр. д. № 1795/2015 година.
С обжалваното определение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил определение № 6140/19.05.2015 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, ХІ състав, постановено по гр. д. № 5371/2015 година. С последното е прекратено производството по предявените от [фирма] [населено място] срещу С. А. С. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 200 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
С предявените по гр. д. № 5371/2015 година по описа на Районен съд Варна искове [фирма] [населено място] е поискало да бъде осъден С. А. С., на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 200 от ЗЗД, да му заплати сумата от 621.28 лева, представляваща стойността на потребена, но неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 07.12.2011 година до 15.05.2012 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяването на иска-14.05.2015 година до окончателното плащане и на основание чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата от 180.31 лева, представляваща лихва за забава върху сумата от 621.28 лева за периода от 09.07.2012 година до датата на предявяването на иска-14.05.2015 година. Съставът на първоинстанционния съд е констатирал, че с решение № 453/11.02.2013 година на Районен съд Варна, гражданска колегия, ХVІІІ състав, постановено по гр. д. № 11 326/2012 година е уважен предявен от С. А. С. срещу [фирма] [населено място] отрицателен установителен иск, като е признато, че ищецът не дължи на ответника сумата от 621.28 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 07.12.2011 година до 15.05.2012 година. Това решение е било потвърдено с решение № 1112/27.05.2013 година на Окръжен съд Варна, постановено по в. гр. д. № 1191/2013 година. Тъй като с оглед цената на иска решението на Окръжен съд Варна не е подлежало на касационно обжалване то, както предвижда разпоредбата на чл. 296, т. 1 от ГПК, е влязло в сила от датата на постановяването си. С оглед на това съставът на Районен съд Варна е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 298, ал. 1 от ГПК със сила на присъдено нещо е установено, че търсените от [фирма] [населено място] суми не се дължат от С. А. С., поради което производството по предявените осъдителни искове трябва да бъде прекратено на основание чл. 299, ал. 2 във връзка с чл. 130 от ГПК. Това становище на първата инстанция е било възприето и от състава на Окръжен съд Варна, който е потвърдил обжалваното пред него определение.
Жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на 09.07.2015 година, а частната му касационна жалба е с вх. № 22 641/16.07.2015 година. Поради това същата е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване, но не трябва да се разглежда по същество. Така подадената частна касационна жалба е недопустима и трябва да се остави без разглеждане, поради следните съображения:
С обжалваното определение на Окръжен съд Варна е потвърдено определение на Районен съд Варна, което е такова по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК и слага край на производството като прегражда понататъшното му развитие. В такива случаи съществува възможност за касационно обжалване на въззивното определение по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Това обжалване обаче не е неограничено. С препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 4 от ГПК възможността за касационно обжалване на определенията е поставена в зависимост от цената на иска. По силата на посочения текст не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно допустимостта на касационно обжалване на определенията е в зависимост от допустимостта на такова за решенията, които ще бъдат постановени в същото производство. Тази допустимост е определена в разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000.00 лева. В случая са предявени два осъдителни иска за парични вземания. Затова цената на същите трябва да бъде определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, а именно с оглед размера на търсените суми. С оглед на това цената на иска по чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 200 от ЗЗД е в размер на 621.28 лева, а тази на иска по чл. 86 от ЗЗД е в размер на 180.31 лева. Цената на иска се определя към момента на образуване на производството и остава неизменна през цялото му времетраене, независимо от настъпилите впоследствие промени освен, ако не бъде предприето изменение по чл. 214, ал. 1 от ГПК чрез увеличаване на размера на търсената сума или частично оттегляне или отказ от иска по чл. 232 или чл. 233 от ГПК. Съгласно чл. 70 от ГПК цената на иска е могла да се промени и ако въпросът за размера й е бил повдигнат от ответника или служебно от съда най-късно в първото по делото заседание. В случая това не е направено, поради което цената на иска е стабилизирана и не подлежи на преразглеждане.
С оглед на така определената цена на предявените искове постановеното по тях съдебно решение няма да подлежи на касационно обжалване, предвид ограничението на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Предвид на това за обжалваното определение е приложимо правилото на чл. 274, ал. 4 от ГПК и то не подлежи на касационно обжалване. Затова подадената срещу него от [фирма] [населено място] частна касационна жалба трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да се прекрати. В случая е без значение обстоятелството, че в обжалваното определение е посочено, че подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това да изрично предвидени в закона. Разпоредбите за това са императивни и установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Затова погрешното посочване от съда, че постановения от него акт подлежи на обжалване не създава възможност за това, ако такава не е предвидена в закона. Тъй като не подлежи на касационно обжалване определението на Окръжен съд Перник е влязло в сила на датата, на която е постановено и не подлежи на последващ инстанционен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх. № 22 641/16.07.2015 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу определение № 2395/02.07.2015 на Окръжен съд Варна, постановено по ч. гр. д. № 1795/2015 година като ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 4468/2015 година по описа на Върховния касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.