ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 608
гр. София 25.09.2015 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 17.09.2 015 (седемнадесети септември две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 3765 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 3283/19.05.2015 година, подадена от Я. Н. Б., срещу определение № 137/04.03.2015 година, постановено по ч. гр. д. № 757/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.
С обжалваното определение съставът ВКС, ГК, ІІІ г.о е потвърдил определение № 680/10.12.2014 година, постановено по ч. гр. д. № 6653/2014 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. С последното е оставена без разглеждане по същество частна жалба с вх. № 7239/11.08.2014 година, подадена от Я. Н. Б. срещу определение № 461/28.07.2014 година, постановено по ч. гр. д. № 3904/2014 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. С него пък е било потвърдено определение № 164/25.03.2014 година, постановено по ч. гр. д. № 7053/2013 година по описа на ВКС, І г. о., с което е върната подадената от Б. срещу постановеното в това производство определение № 626/18.12.2013 година частна жалба с вх. № 1310/10.02.2014 година.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно, не отчита действителните факти по казуса, игнорирани са доводите на жалбоподателя за неправилност на всички предшестващи съдебни актове. Развити са доводи отнасящи се до неправилност на съдебното решение по воденото от жалбоподателя срещу М. на о. и н. С. и Ю. Е. Н. исково производство спорът, по което е приключил с определение № 1213/22.11.2010 година, постановено по гр. д. № 1057/2010 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., като не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се, че неправилно се приема, че допустимостта на обжалването се определя от закона, а не от правилността на обжалвания акт. Поискано е състав на ВКС да разгледа и разреши спора по същество или делото да се върне на Софийски градски съд.
Ответниците по частната жалба М. на о. и н. С. и Ю. Е. Н. не са подали отговор същата като не са изразили становище по допустимостта и основателността й.
Видно от изложеното по-горе с определение № 164/25.03.2014 година, постановено по ч. гр. д. № 7053/2013 година по описа на ВКС, І г. о. е върната подадената от Я. Н. Б. срещу постановеното в това производство определение № 626/18.12.2013 година частна жалба с вх. № 1310/10.02.2014 година. Определението за връщане е било обжалвано от Б. с и е било потвърдено с определение № 461/28.07.2014 година, постановено по ч. гр. д. № 3904/2014 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. Жалбоподателят е подал частна жалба с вх. № 7239/11.08.2014 година и срещу това определение. С определение № 680/10.12.2014 година, постановено по ч. гр. д. № 6653/2014 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. тази частна жалба е била оставена без разглеждане. Това определение на Върховния касационен съд има преграждащ ефект, поради което е подлежало на обжалване по силата на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Тъй като същото е постановено от състав на Върховния касационен съд по силата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК компетентен да се произнесе по подадената срещу него от Б. частна жалба с вх. № 11 633/27.12.2014 година е бил друг състав на същия съд. С определение № 137/04.03.2015 година, постановено по ч. гр. д. № 757/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е прието, че определението, с което е оставена без разглеждане подадената от Я. Н. Б. жалба с вх. № 7239/11.08.2014 година е правилно, поради което същото е потвърдено. С оглед на това с обжалваното определение е разрешен въпросът за законосъобразността на определение № 680/10.12.2014 година, постановено по ч. гр. д. № 6653/2014 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. и при постановяването му съставът на Върховния съд е действал като втора инстанция на постановилия преграждащото определение състав.
Законът не предвижда възможност за последващ инстанционен контрол на определение на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Такава не може да бъде обоснована с правилото на чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК, предвиждащо, че определенията по ал. 1 постановени от състав на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд. Тази разпоредба дава възможност за обжалване на определенията по чл. 274, ал. 1 от ГПК на Върховния касационен съд само в случаите когато са постановени за първи от състав на този съд и има предвид обжалването точно на тези определения. Видно от редакцията и същата не предвижда възможност за последващо обжалване на определение, с което Върховният касационен съд се е произнесъл по жалба срещу определение по чл. 274, ал. 1 от ГПК, постановено от друг състав на същия съд. Обжалването на съдебните актове е строго регламентирано, поради което е недопустимо извън предвидените в закона случаи. По начало съдебното производство е уредено като триинстанционно такова и при положение, че при постояването на определението си по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК съставът на Върховния касационен съд действа като втора инстанция на постановилия преграждащото определение състав на същия съд, подадената срещу това определение жалба ще трябва да бъде разглеждана по реда за разглеждане на частни жалби от третата инстанция, т. е. по реда на касационното производство. Възможността за касационно обжалване на определенията е уредена с разпоредбите на чл. 274, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. С оглед на тях на касационно обжалване подлежат само посочените в чл. 274, ал. 3 от ГПК определения, а такова не се предвижда за останалите. Освен това от касационно обжалване са изключени и определенията по чл. 274, ал. 3 от ГПК, които са постановени в искови производства, с цена на исковете под посочената в чл. 280, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал.4 от ГПК. Тъй като определението на Върховния касационен съд е постановено по подадена по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1 от ГПК частна жалба, то е постановено в рамките на съдебното производство и не е такова по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. От друга страна разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК предвижда, че при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК на касационно обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. От това следва, че тази разпоредба предвижда възможност за касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища, каквито са окръжните и апелативните такива и то само на тези, с които те са потвърдили определение по чл. 274, ал. 1 от ГПК, постановено от първоинстанционния районен или окръжен съд. Определенията на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК, с които той се е произнесъл по законосъобразността на определения по чл. 274, ал. 1 от ГПК, постановени за първи път от състав на касационния съд не са въззивни такива. При обжалването на преграждащо определение Върховният касационен съд действа като касационен, а не като въззивен съд. Предвид на това определенията, с които касационният съд се произнася по жалби срещу преграждащи определения на друг състав на същия съд не попадат в кръга на тези посочени в чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. От изложеното следва, че постановеното по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК определение на Върховния касационен съд е окончателно и не подлежи на последваща проверка за законосъобразност.
С оглед на това подадената срещу определение № 137/04.03.2015 година, постановено по ч. гр. д. № 757/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. частна жалба с вх. № 3283/19.05.2015 година е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба с вх. № 3283/19.05.2015 година, подадена от Я. Н. Б. от [населено място], [улица] Е. [ЕГН], срещу определение № 137/04.03.2015 година, постановено по ч. гр. д. № 757/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. като ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 3765/2015 година по описа на Върховния касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.