О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 360
гр.София, 27.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4359/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на В. К. П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 2151 от 31.03.2015 г. по гр.д.№ 16279/ 2014 г. С него е разгледана въззивна жалба на [фирма] и е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 25714/ 2012 г. и по този начин по предявените от [фирма] против В. К. П. установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че В. П. дължи на ищеца 536,37 лв – стойност на доставена топлинна енергия за период месец декември 2009 г. – месец април 2011 г. със законната лихва върху тази сума от 27.03.2012 г. до окончателното й изплащане и 74,20 лв – мораторна лихва върху главното задължение за период 31.01.2010 г. – 13.03.2012 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 6453/ 2012 г. на Софийски районен съд. В. К. П. е осъден да заплати на [фирма] 650 лв разноски по делото.
Касаторът поддържа, че така постановеният въззивен съдебен акт не е изключен от обхвата на касационния контрол, тъй като ищецът е предявил един установителен и два осъдителни иска, като установителният иск е неоценяем. Според него съдържанието на защитата, търсена с установителния иск, е съществуването на договорно правоотношение между страните по делото. Осъдителните искове са обусловени от установителния и поради това цялото решение подлежи на касационен контрол.
Съдът намира доводите за неоснователни. Делото е образувано по искова молба, с която не са предявени осъдителни искове. Предявени са единствено установителни искове за съществуване на задължения по договорно правоотношение и в рамките на сезирането са се произнесли както първата, така и въззивната инстанции. Установителните искове не са неоценяеми – те имат своя цена, която се определя по правилото на чл.69 ал.1 т.1 ГПК. Тази цена е равна на размера на търсената сума, която в случая е под 5 000 лв за всеки от исковете. До приключване на първото съдебно заседание по делото пред първоинстанционния съд въпрос за цената на иска не е повдиган и не е допустимо да бъде повдигнат с касационната жалба. По граждански дела, образувани по искове с цена до 5 000 лв включително, процесуалният закон дефинитивно изключва възможността за касационно обжалване (чл.280 ал.2 ГПК, редакция преди измененията ДВ бр.50/ 2015 г.). Жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. К. П. срещу въззивно решение на Софийски градски съд № 2151 от 31.03.2015 г. по гр.д.№ 16279/ 2014 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 4359/ 2015 г., по описа на Върховен касационен съд, ІV гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, в седмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: