О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50
София, 12.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 345 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на Държавата, представлявана от м. на р. р. и б., чрез юрисконсулти В. Т. и Б. Б., за отмяна на влязло в сила решение № 2111 от 11 юни 2010 г., постановено по гр.д. № 8120/2008 г. по описа на районния съд в гр. Варна, потвърдено с решение № 703 от 4 април 2013 г., постановено по гр.д. № 710/2012 г. на окръжния съд в гр. Варна, оставено в сила с решение № 67 от 10 април 2014 г., постановено по гр.д. № 5615/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, I г.о. С решението, предмет на молбата за отмяна, МБАЛ [фирма], [населено място], е осъдена да предаде владението на ищците М. К. Д., П. М. С. и В. Т. С. върху недвижим имот, представляващ поземлен имот № 2563 по плана на жилищна група, западно от болничен комплекс на ВМИ В. и м. „С.”, находящ се в землището на [населено място], с площ от 3300 кв.м. по скица и решение № 164/14.07.1992 г. на кмета на [община], и 2620 кв.м. по имотни граници съгласно протокол № 310/08.11.1993 г. за въвод във владение на [община], при граници ПИ № ****, ***, **** и път, по иск с правно основание чл. 108 ЗС.
В молбата се твърди, че държавата не е била конституирана като страна в производството по предявения собственически иск, с което последната обосновава качеството си на лице, спрямо което решението има сила по смисъла на чл. 304 ГПК. Молителят претендира правото на собственост в полза на държавата върху спорния поземлен имот в резултат на проведено отчуждаване по реда на Закона за планово изграждане на населените места и обезщетяване на собствениците им, за което е издаден и акт за публична държавна собственост от 12.11.1998 г. на основание чл. 2, ал. 2, т. 4 и чл. 68, ал. 1 от Закона за държавната собственост. Твърди се още, че молителят е узнал за постановеното потвърдително решение на Върховния касационен съд от постъпила в Министерството на регионалното развитие и благоустройството молба, подадена на 18 август 2015 г. от МБАЛ [фирма], [населено място], с която се иска съдействие от страна на държавата за отмяна на влязлото в сила решение на съда, и от този момент следва да се преценява спазването на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК.
Ответникът В. Т. С. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Ю. Г., в отговор на молбата за отмяна изразява становище за нейната недопустимост и неоснователност. Изрично се сочи, че молбата е подадена извън срока, предвиден в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като след влизане в сила на решението по ревандикационния иск на 10.04.2014 г., държавата е уведомена за влязлото в сила решение от В. С. на 14.05.2014 г. чрез специализирания й орган – Агенция по геодезия, картография и кадастър, която спада към структурата на М. на р. р. и б. Допълнително се поддържа, че молбата е недопустима, тъй като Държавата не се явява трето лице по смисъла на чл. 304 ГПК, доколкото няма положението на необходим другар по иска за собственост.
В депозирано становище на МБАЛ „Св. М.”, [населено място], се заявява, че подадената молба за отмяна е основателна.
К. съд в настоящия си състав, като взе предвид стореното искане и наведените от страните доводи, приема, че молбата за отмяна е процесуално недопустима като подадена след законоустановения срок.
Съгласно чл. 296, т. 3, предл. второ ГПК, в сила влизат решенията, по които касационната жалба не е уважена. В разглеждания случай решението на Върховния касационен съд, с което е потвърдено въззивното решение по делото, е постановено на 10 април 2014 г. Молителят твърди, че е узнал за съдебния акт, чиято отмяна претендира, на 18 август 2015 г. от писмо на МБАЛ „Св. М.”, [населено място], адресирано до М. на р. р. и б., с което е поискано съдействие от държавата във връзка с водените съдебни производства по предявен собственически иск.
Доводите на молителя за момента на узнаване на съдебното решение не могат да бъдат споделени. От представените от ответника по молбата доказателства – заповед № 18-11781-05.09.2014 г. на С. – [населено място] и решение № 879/20.04.2015 г. по адм.д. № 879/20.04.2015 г. на административния съд в [населено място] е видно, че за влизането в сила на решението, предмет на молбата за отмяна, Държавата е узнала на 14 май 2014 г., когато Агенцията по геодезия, картография и кадастър е била сезиране с искане от ищеца по спора по чл. 108 ЗС В. С. за възобновяване на производство по заявление от 2010 г., към което са били приложени и решенията на съдилищата по иска по чл. 108 ЗС (така според мотивите на решение № 879 по адм.д. № 339/2014 г. на административния съд в [населено място]) за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри във връзка с признатото му със съдебното решение право на собственост върху поземлен имот. С оглед горното, от деня на подаването на заявлението пред Агенцията е започнал да тече тримесечният срок по смисъла на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК за подаване на молбата за отмяна, и от 14 май 2014 г. до подаването на молбата за отмяна на 2 ноември 2015 г. са изтекли повече от три месеца, поради което молбата е подадена извън законоустановения срок. Ето защо молбата за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане като просрочена.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Държавата, представлявана от м. на р. ,р. и б., за отмяна на влязло в сила решение № 2111 от 11 юни 2010 г. по гр.д. № 8120/2008 г. по описа на районния съд в гр. Варна, потвърдено с решение № 703 от 4 април 2013 г., постановено по гр.д. № 710/2012 г. на окръжния съд в гр. Варна, оставено в сила с решение № 67 от 10 април 2014 г., постановено по гр.д. № 5615/2013 г. по описа на Върховния касационен съд, I г.о.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаването на препис от него пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: