О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
София, 15.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Бонка Йонкова
Членове: Евгений Стайков
Галина Иванова
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. № 195/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК , образувано по частната касационна жалба на [фирма] – [населено място], област П.,, против Определение №426 от 12.10.2015г.., постановено по ч.т.д.№637/2015г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ІІ с-в, с което е потвърдено определение №1397/8.07.2015г., постановено по т.д №285/2015г. по описа на Пловдивски ОС в частта му, с която е оставено без уважение възражението на [фирма] за липса на родова подсъдност по делото на Пловдивски ОС.
В частната жалба на [фирма] се поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Излагат се съображения, че въззивният състав неправилно се е позовал на разпоредбата на чл.210 ал.2 ГПК, която е неотносима за спора. Според касатора първоинстанционният съд е следвало да раздели производството по предявените обективно съединени искове, съобразявайки се с разпоредбата на чл.104 т.4 ГПК и чл.210 ал.1 ГПК, които са били приложими както към датата на завеждане на исковата молба, така и към датата на постановяване на обжалваното определение. В изложението по чл.284 ал.3т.1 ГПК се поддържа наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване като касаторът поставя следния въпрос:
„Приложима ли е процесуалната правна норма, съдържаща се в разпоредбата на чл.210 ал.2 ГПК, към разглеждането на предявени с една и съща искова молба обективно съединени искове, които родово не са подсъдни на един и същи съд?”
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по частната жалба „М. И.” Б.В. – [община], К. Х., в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Ответникът по жалбата излага доводи, че определението не подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК, тъй като с него не се прегражда по нататъшното развитие на делото. Същевременно сочи, че въззивният съд законосъобразно е приложил разпоредбите на чл.104 т.6 ГПК и чл.210 ал.2 ГПК.
ВСК, ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба и становището на ответната страна, намира следното:
Частната касационна жалба на [фирма] следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като е подадена срещу определение, което не подлежи на касационно обжалване. С обжалваното определение на Пловдивския апелативен съд, е потвърдено първоинстанционното определение на Пловдивски ОС в частта му, с която е оставено без уважение възражението на [фирма] за липса на родова подсъдност по делото на Пловдивски ОС. Съгласно разясненията, дадени в т.9 б.в от Т..решение №1/2013г. от 9.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. ВКС, ОСГТК, определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционния съд, с което е оставен без уважение отвод за неподсъдност, не подлежи на касационно обжалване, тъй като не е от категорията на актовете, предвидени в чл.274 ал.3 т.1 и т.2 ГПК. Без значение за допустимостта на частното касационно производство е обстоятелството, че във въззивното определение е посочена възможност за неговото обжалване пред ВКС.
Мотивиран от горното ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] против Определение №426 от 12.10.2015г.., постановено по ч.т.д.№637/2015г. по описа на Пловдивски апелативен съд, ІІ с-в.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: