О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
София, 16.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Бонка Йонкова
ЧЛЕНОВЕ : Евгений Стайков
Галина Иванова
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 2228/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма]– [населено място], против решение №156 от 26.03.2015г., постановено по в.гр.д. №1180/2014г. по описа на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение №1514 от 13.10.2014г. по гр.д.№6295/2013г. на Плевенски районен съд.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, с което са отхвърлени исковете на касатора по чл.213 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, съответно за сумата 7 000 лв. и 2 464.67 лв., е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и че е необосновано. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поставят два процесуалноправни въпроса, за които се твърди, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от Д. Р. Иванова – ответник по исковете и по касационната жалба. В отговора се излагат съображения за липсата на основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касация, респ. за липсата на касационните основания по чл.281т.3 ГПК и се претендират разноски за настоящата инстанция.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу валидно решение на въззивен съд, но същата е недопустима като подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Предмет на въззивното решение са предявени от [фирма] против Д. Р. Иванова при условията на обективно съединяване искове по чл.213 ал.1 КЗ за сумата 7 000 лв. – регресна претенция за изплатено обезщетение по застрахователна полица на [фирма] и по чл.86 ЗЗД за сумата 2464.67 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 4.06.2010г. до 4.11.2013г. Съгласно ал.2 на чл.280 ГПК /в редакцията преди изменението на ГПК – ДВ бр.50/3.07.2015г., приложима в настоящото производство/ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. за търговски дела. Преценката дали делото е търговско е обусловена от това дали предмет на спора е право, произтичащо от правоотношения във връзка с осъществяването на дейност от една от страните по договора, дефинирана от чл.1 от ТЗ като търговска сделка или във връзка с осъществяването на стопанска дейност / чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ/. Ищецът [фирма] извършва застрахователна дейност по занятие и сключените от него сделки са търговски, от рода на абсолютните / чл.1, т.6 ТЗ/. Исковите претенции по чл.213, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД са свързани с реализиране на правото на застрахователя на регрес, произтичащо от сключен застрахователен договор и неговото изпълнение. Посочените обстоятелства обуславят търговския характер на делото / в същия смисъл е и константната практика на ВКС – определение №441/30.07.2015г. по ч.т.д.№882/2015г., ВКС, ІІ т.о, определение №120/2.04.2014г. по т.д.№952/2014г., ВКС, ІІ т.о, определение №285/3.10.2013г. по ч.т.д.№1069/2013г., ВКС, І т.о и др./.
Всяка една от предявените претенции е с цена на иска под 10 000лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Без значение за недопустимостта на касационната жалба е обстоятелството, че във въззивното решение е посочена възможност за неговото касационно обжалване. Недопустимостта на касационното обжалване произтича пряко от приложението на разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК/в редакцията преди З. – ДВ бр.50/3.072015г./. Касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а касаторът следва да бъде осъден на основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.4 ГПК да заплати на Д. Иванова сумата 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] против решение №156 от 26.03.2015г., постановено по в.гр.д. №1180/2014г. по описа на Плевенски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица], да заплати на Д. Р. Иванова – ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.1, сумата 500лв. /петстотин лева/-разноски пред касационната инстанция.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :