О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
София, 19.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 18.04.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 870 /2016 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК, във вр. с чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е молбата на ТД [фирма] , чрез пълномощника му адв. М.К. – ВАК, за отмяна на влязлото в сила определение на Софийски районен съд от 06.03.2014г. по ч.гр.д.№ 2270/2014 г.. Със същото по искане на „П. Б./ БЪЛГАРИЯ/”Е., на основано на чл.420, ал.2 ГПК, е спряно производството по изп.д.№ 20148080400315 по описа на ЧСИ З. Д., с рег.№ 808 на КЧСИ – образувано въз основа на издадени по ч.гр.д. № 2270/2014 г. заповед за незабавно изпълнение, въз основа на документ по чл.417, т.3 ГПК и изпълнителен лист от 29.01.2014 г.
В молбата си за отмяна молителят, позовавайки се на отменителното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, поддържа доводи за неправилност на постановеното определение, „поради формиране изводите на решаващия състав на СРС при липса на релевантни за делото факти, станали известни след влизане в сила на съдебния акт”, предмет на исканата отмяна.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС като взе предвид изложеното и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.307, ал.1 ГПК, намира:
Молбата за отмяна, дори и възприета за подадена в преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, каквото е твърдението на молителя, е процесуално недопустима.
Съгласно задължителните постановки в т.2 на ППВС № 2/77 г., което не е загубило сила и е приложимо и при действащия ГПК, на отмяна – извънинстанционен способ за контрол, осъществяван от ВКС подлежат съдебните актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и такива съдебни актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезли в сила решения или за които законът не предвижда защита по друг ред.
Определението за спиране по чл.420, ал.2 ГПК не попада в нито една от тези категории съдебни актове, поради което извънинстанционното производство по чл.303, ал.1 и сл. ГПК по отношение на него е неприложимо и подадената молба за отмяна следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от изложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, молбата на ТД [фирма] , чрез пълномощника му адв. М.К. – ВАК, за отмяна на влязлото в сила определение на Софийски районен съд от 06.03.2014г. по ч.гр.д.№ 2270/2014 г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: