2
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 110
гр. София 26.04. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание от осемнадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдия Бранислава Павлова гр. дело № 1366/
2016 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 1675 / 16.02.2016 г. на Р. Е. С. за отмяна на решение № 1 от 02.01.2014 г. на Търговищкия районен съд по гр.д. № 983/2013 г., с което като са уважени искове по чл. 422 ГПК и чл. 86, ал. 1 З., е признато за установено, че молителят-ответник е длъжник на „Енерго-Про Продажби“- АД за неплатена консумирана електрическа енергия за процесния период.
Молителят поддържа като основание за отмяна това по чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК – твърди, че са нарушени правата му на участие в делото, тъй като съдът не е зачел факта, че той не живее на посочения по делото адрес на процесния имот, поради което решението не му е връчено надлежно, така бил лишен от възможността да го обжалва. Останалите изложени в молбата съображения са относно правилността на атакуваното решение.
Ответната страна не изразява писмено становище в срока по чл. 306, ал. 3, изр. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение като взе предвид данните по делото, намира следното:
Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна, насочена е срещу влязъл в сила съдебен акт, формиращ сила на пресъдено нещо, за защита срещу който страната не разполага с друг правен способ освен извънинстанционния контрол по реда на чл. 303 и сл. ГПК. Молбата за отмяна е и редовна, съобразно изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК.
Същата обаче е подадена извън преклузивния за това тримесечен срок по чл. 305, ал. 1 , т. 5 ГПК, който тече от момента на узнаване на решението. По делото се установява, че молителят е бил надлежно конституиран като страна като му е връчен лично на 17.09.2013 г. препис от исковата молба, взел е лично участие в откритото заседание по делото от 03.12.2013 г., а решението, чиято отмяна се иска, му е връчено, отново лично, на 20.01.2014 г. и именно това е моментът на узнаване на решението, от който тече преклузивният тримесечен срок. Молбата за отмяна е подадена две години по-късно на 16.02.2016г., поради което като просрочена е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че невръчването на препис от решението не е основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 т 5 ГПК , защото то има за последица невлизане на последния в сила, оставяйки открита възможността за обжалването му, което на свой ред изключва, а не се конкурира с отмяната по чл. 303 и сл. ГПК , допустима само при изчерпана възможност за редовен инстанционен контрол. По смисъла на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК основание за отмяна е налице или когато страната е била лишена от участие в делото ( не е била конституирана, не е била призовавана за заседания и др.) или когато е била ненадлежно представлявана поради нарушаване на разпоредбите, касаещи законното процесуално представителство и това по пълномощие.
Поради изложените съображения, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх. № 1675 / 16.02.2016 г. , подадена от Р. Е. С. за отмяна на решение № 1 от 02.01.2014 г. на Търговищкия районен съд по гр.д. № 983/2013 г.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: