О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
гр. София, 04.05.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2079/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. К. Г. със съдебен адрес в [населено място] срещу въззивно решение № 515 от 16.03.2015 г., постановено по т. д. № 4905/2014 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С посоченото решение е потвърдено решение от 18.08.2014 г. по т. д. № 1328/2012 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от А. К. Г. против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите 73 767.08 лв. – стойност на дружествен дял на ищеца към 31.03.2008 г., и 37 767.08 лв. – лихва за забава за периода 22.04.2008 г. – 02.03.2012 г., и иск за сумата 1 700 лв., представляваща първоначално направена от ищеца вноска в капитала на [фирма], като са присъдени разноски на [фирма] в размер на 1 100 лв.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът навежда оплаквания, че въззивният съд е направил нов прочит на събраните по делото доказателства и макар да е установил незадълбочено анализиране от страна на първоинстанционния съд на заключенията на счетоводните експертизи – относно невярното счетоводно отразяване на покупната стойност на придобити от ответното дружество стоки, не му е дал указания за разпределението на доказателствената тежест и за необходимостта от ангажиране на доказателства за релевантния факт каква е стойността на активите по баланса към 31.03.2008 г. Според касатора, при постановяване на решението въззивният съд е нарушил принципа за законност, тъй като е бил длъжен въпреки липсата на оплаквания във въззивната жалба, да даде указания за разпределението на доказателствената тежест и ангажирането на доказателства, за да осигури правилното приложение на императивна правна норма.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдяната неправилност на въззивното решение, произтичаща от нарушенията на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото. Развити са и съображения, че „неизготвянето на доклад от второинстанционния съд и недаването на указания на страните относно доказателствената тежест противоречи на практиката в решение по гр. д. № 149/11 год. на ВКС, 2-ро ГО, и решение по гр. д. № 284/11 год. на ВКС, 2-ро ГО”, както и че „процесуалният въпрос, който не е решил САС и обуславя извода за допустимост на обжалваното решение, е приложимост на принципа на служебното начало в чл.7, ал.1 ГПК” – основание да се поиска касационно обжалване, съгласно решение по т. д. № 907/2011 г. на ВКС, І т. о., и решение по гр. д. № 1553/2009 г. на ВКС, І г. о.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация [фирма] – [населено място], който изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е процесуално допустима в частта, с която е обжалвано въззивното решение в частта за отхвърляне на иска с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ и на акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД. В частта, с която е обжалвано въззивното решение по иска за заплащане на сумата 1 700 лв. – направена първоначална вноска в капитала на [фирма], касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като с оглед цената на иска, която е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/2010 г./ минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела, в посочената част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Производството по т. д. № 4905/2014 г. е образувано пред Софийски апелативен съд по въззивна жалба на А. К. Г. срещу решение на Софийски градски съд по т. д. № 1328/2012 г., с което са отхвърлени предявените против [фирма] искове за заплащане на сумата 73 767.08 лв., претендирана като равностойност на дружествен дял на ищеца в ответното дружество към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членството в дружеството – 31.03.2008 г., и на сумата 37 767.08 лв. – лихва за забава върху стойността на дела за периода 22.04.2008 г. – 02.03.2012 г. Във въззивната жалба са развити оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон – чл.125, ал.3 ТЗ, и за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за липса на стоки в дружеството на стойност 265 636.40 лв. без ДДС, водеща до намаление на стойността на активите, която не е отразена счетоводно към датата на междинния баланс – 31.03.2008 г., а е осчетоводена впоследствие по баланса към 31.12.2008 г.
С обжалваното въззивно решение Софийски апелативен съд е потвърдил решението на Софийски градски съд за отхвърляне на исковете по чл.125, ал.3 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, след като е анализирал заключенията на счетоводните експертизи по делото и въз основа на тях е достигнал до извод, че според междинния счетоводен баланс към 31.03.2008 г. стойността на нетните активи на ответното дружество е била отрицателна величина, поради което ищецът не притежава вземане към дружеството по чл.125, ал.3 ТЗ за стойността на дружествения си дял. Въззивният съд е счел за основателно оплакването във въззивната жалба на ищеца, че не е доказана липса на стоки на стойност 265 636.40 лв., рефлектираща върху стойността на дружествените активи към 31.03.2008 г. и водеща до тяхното намаляване, но е преценил, че отсъствието на липса не променя крайната констатация в заключенията за отрицателна стойност на нетните активи на дружеството към релевантния за спора момент. Тази преценка е аргументирана с данните в заключенията за невярно отразяване в баланса на дружеството на стойността на придобити през 2007 г. стоки, чиято действителна придобивна стойност е 265 636.43 лв., а са записани в баланса като краткотрайни активи на стойност 409 474.48 лв. Като е съобразил обстоятелството, че разликата между действителната и счетоводно отразената стойност на активите е съществувала още към момента на придобиването им през 2007 г., въззивният съд е приел, че тази разлика следва да бъде отчетена при изготвяне на междинния баланс към края на месеца, през който ищецът е изключен като съдружник, и с нея да бъде намалена стойността на активите на дружеството към 31.03.2008 г. В резултат на намалението е получена отрицателна величина на нетните активи /-44 334.85 лв./, което е послужило като мотив за формиране на крайния решаващ извод на въззивния съд за неоснователност на иска по чл.125, ал.3 ТЗ, а съответно и на съединения с него акцесорен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Според задължителните указания и разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос следва да е от значение за формиране на правните изводи на съда по предмета на спора, а не за възприемане на фактическата обстановка по спора от въззивния съд, за преценката и обсъждането на доказателствата и за правилността на решението. Посочването на значимия за делото правен въпрос е задължение на касатора, който следва да го формулира ясно и точно в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, като в производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд може само да уточни и квалифицира въпроса, но няма правомощия да го извежда и формулира служебно от твърденията на касатора в касационната жалба и в изложението.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, отговарящ на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация. Съдържанието на изложението се изчерпва с доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения във връзка с доклада по делото и преценката на заключенията на счетоводните експертизи, които са относими към правилността на въззивното решение и не могат да бъдат обсъждани в стадия за допускане на касационно обжалване. Непосочването на правен въпрос с характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, в каквато насока са задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Дори да се приеме, че в изложението е поставен въпрос за правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, този въпрос не покрива общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като изходът на конкретното дело не е обусловен от неговото разрешаване. Отхвърлянето на исковете по чл.125, ал.3 ТЗ и чл.86, ал.1 ТЗ е резултат от извода на въззивния съд, че към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членственото правоотношение с касатора, нетните активи на ответното дружество са отрицателна величина, което изключва възникването на вземане по чл.125, ал.3 ТЗ за равностойността на дружествения дял на прекратилия участието си в дружеството съдружник. Изводът за отрицателна стойност на дружествените активи е направен след преценка на заключенията на счетоводните експертизи, в които е констатирано погрешно счетоводно отразяване на стойността на придобити от дружеството краткотрайни активи, рефлектиращо върху действителната стойност на активите по междинния счетоводен баланс на дружеството към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членството на касатора като съдружник. Формирането на извода относно стойността на дружествения дял не е свързано нито с прилагане на правилата за разпределение на доказателствената тежест, нито с констатация за непълен или неточен доклад по делото от страна на първата инстанция, който да налага попълване на делото с нови доказателства относно релевантния за основателността на исковете факт – каква е стойността на дружествения дял по междинния счетоводен баланс към 31.03.2008 г. Поради изложеното въпросът за правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото не може да се разглежда като значим за постановения с въззивното решение правен резултат.
Самостоятелен аргумент за неотносимост на посочения въпрос към общото основание за достъп до касация е отсъствието на оплаквания в подадената от касатора въззивна жалба за допуснати от първата инстанция нарушения на съдопроизводствените правила при изготвяне на доклада по делото. Съгласно задължителните указания в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото; В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Изключение от правилото, че въззивният съд не следи служебно за нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, е приложимо за хипотезата, в която въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция правна квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти – в тази хипотеза въззивният съд е длъжен да обезпечи правилното приложение на императивна правна норма, като даде указания на страните относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства, дори да не е бил сезиран с такова оплакване в жалбата. В конкретния случай подадената от касатора въззивна жалба съдържа само оплаквания за необоснованост на първоинстанционното решение и за нарушение на чл.125, ал.3 ТЗ при изграждане на извода на първата инстанция относно стойността на дружествения дял към релевантния за правния спор момент. В жалбата няма оплаквания за непълнота на доклада на първата инстанция, лишила обжалващата страна от възможност да ангажира доказателства, както и възражения срещу заключенията на счетоводните експертизи, на които е базирана преценката на инстанциите по същество за отрицателна стойност на дружествения дял. Въззивният съд е възприел изцяло дадената от първата инстанция правна квалификация на исковете и в зависимост от нея се е произнесъл по тяхната основателност. При тези обстоятелства не е налице нито една от разгледаните в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС хипотези, изискващи от въззивния съд да предприема процесуални действия във връзка с доклада по делото и да предоставя възможност на страните да попълват делото с доказателства, необходими за установяване на факти от значение за правилното разрешаване на спора по чл.125, ал.3 ТЗ.
За изчерпателност следва да се посочи, че касаторът не е доказал и поддържаната допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с която е обосновал искането си за достъп до касация. Представеното с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение № 643/12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/2009 г. на ВКС, ІV г. о., обективира задължителна практика по въпрос, който не е поставян като значим за конкретното дело – за задължението на въззивния съд да мотивира съдебния си акт. Останалите решения – решение № 172/23.02.2010 г. по гр. д. № 386/2009 г. на ВКС, ІІ г. о., и решение № 458/23.11.2011 г. по гр. д. № 73/2011 г. на ВКС, І г. о., са постановени по реда на чл.290 ГПК след допуснато касационно обжалване по въпроса за правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, но тъй предхождат приемането на Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което са дадени задължителни указания до съдилищата в Република България по този въпрос и на което въззивното решение не противоречи, не следва да бъдат преценявани с оглед основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение по т. д. № 4905/2014 г.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на сумата 800 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 08.06.2015 г. за изготвяне на отговор на касационната жалба.
Мотивиран от горното, на основание чл.288 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/2010 г./, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 515 от 16.03.2015 г., постановено по т. д. № 4905/2014 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 18.08.2014 г. по т. д. № 1328/2012 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявените от А. К. Г. против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.125, ал.3 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите 73 767.08 лв. – стойност на дружествен дял на ищеца към 31.03.2008 г., и 37 767.08 лв. – лихва за забава за периода 22.04.2008 г. – 02.03.2012 г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. К. Г. срещу частта от въззивно решение № 515 от 16.03.2015 г., постановено по т. д. № 4905/2014 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, с която е потвърдено решение от 18.08.2014 г. по т. д. № 1328/2012 г. на Софийски градски съд в частта за отхвърляне на предявения против [фирма] иск за заплащане на сумата 1 700 лв. – първоначално направена от ищеца вноска в капитала на [фирма].
ОСЪЖДА А. К. Г. с ЕГН [ЕГН], съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.2, да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място],[жк], [улица], сумата 800 лв. /осемстотин лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг състав на ВКС, Търговска колегия, само в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане, а в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :