О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София,16.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 17.05 .2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3555 /2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 279 от 24.06.2015 год., по в.гр.д.№ 1304/2015 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Казанлъшкия районен съд № 139 от 11.03.2015 г., по гр.д.№ 3038/2013 г. за уважаване на предявените от И. И. Г. срещу касатора обективно съединени искове – главен иск по чл.28, ал.2 ЗАЗ за разваляне на сключения между страните договор за аренда на земеделска земя от 29.12.2010 г. и акцесорен – по чл.30 , ал.1 ЗАЗ за връщане на арендованата земеделска земя.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника си- адв. Р.К., е възразил по допустимостта и, позовавайки се на процесуалното правило на чл.280, ал.2 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Съгласно нормата на чл.280, ал.2 ГПК в правноважимата и редакция, обнародвана в ДВ бр.50/03.07.2015 год., от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационния контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела. Във втората от тези категории попада и обжалваното решение на Старозагорския окръжен съд, тъй като арендния договор, чието разваляне се претендира, е сключен от ответника по делото – „А. Г.” Е., [населено място] в качеството му на търговец и във вр. с упражняваната от него търговска дейност, поради което се явява търговска сделка по см. на чл.286, ал.1 ТЗ. Търговския характер на арендния договор в случая е и основание да се квалифицира делото като търговско, а допустимостта на касационното обжалване на постановеното по него въззивно решение да се преценява по правилото на чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата, относима за търговски дела.
Съобразено обстоятелството, че съгласно чл.69, ал.1, т.5 ГПК размерът на цената на иска по исковете за съществуване или прекратяване на договор за наем е наемът за една година, то в случаите, когато е налице обективно или субективно съединяване на искове, цената на всеки от тях поотделно следва да отговаря и на изискването на чл. 280, ал.2 ГПК. В случая цената на предявените пред Старозагорския окръжен съд обективно съединени искове с правно основание чл.28, ал.2 ЗАЗ и чл.30, ал.1 ЗАЗ, определена по правилото на чл.69, ал.1, т.5 ГПК за всеки, е в размер на сумата от 161.11 лв., предвид договорената наемна цена от 70 кг/дка пшеница за една стопанска година, общия размер на арендуваната земя – 8.272 дка и борсовата цена на тон пшеница от 280 лв. към релевантната за спора дата -01.110.2013 г.. Тази цена на всеки от предявените искове е под установения от закона минимум дори за въззивни решения по граждански дела, който е 5 000 лв., поради което касационният контрол е недопустим.
При липсата на създаден от законодателя ред за инстанционен контрол над въззивния съдебен акт на Старозагорския окръжен съд настоящият касатор не разполага с потестативно процесуално правомощие да сезира касационната инстанция по реда на чл.280 и сл. ГПК и подадената от него касационна жалба, като процесуално недопустима не подлежи на разглеждане. Същата следва да се върне при условията на иззета компетентност на осн. чл.286, ал.1, т.3 ГПК, във вр. с чл.285 ГПК, предвид датата на входирането и в канцеларията на администриращия Старозагорски окръжен съд – 07.08.2015 г.
Водим от тези съображения настоящият състав на Върховният касационен съд, второ отделение, търговска колегия, на осн. чл.286, ал.1, т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, касационната жалба на [фирма], [населено място] с вх.№ 10104 от 07.08.2015 год., против въззивно решение на Старозагорския окръжен съд № 279 от 24.06.2015 год., по в.гр.д.№ 1304/2015 год., по описа на с.с.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№ 3555/2015 год. на ІІ-ро т.о на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: