О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 385
гр. София, 28.07.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. № 518 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
П. К. П. обжалва определение от 22.01.2015 г. по ч.гр.д. 16077/14 г. СГС, І ГО, с което е осъден да заплати разноски на ответника, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. Счита, че е легитимиран ищец. В случай, че се отменят посочените определения за прекратяване на производството, следва да бъдат отменени и присъдените разноски. Освен това не били обсъдени възраженията му. Моли да се отмени определението. Прави евентуално искане за намаляване на присъдените разноски.
Ответникът по частната жалба [фирма] оспорва частната жалба. Счита, че е недопустима. Решаващият състав бил приложил правилно правната норма. Излага мотиви за недопустимост на обжалването на определението. Счита, че не е подписана от адвокат. Моли да се остави без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е недопустима, тъй като определението, срещу което е подадена, не подлежи на обжалване. Съгласно задължителните разяснения, обективирани в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. 6/12 г. на ВКС, ОСГТК, т. 24, определението на въззивния съд за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. В мотивите на т. 24 на посоченото Тълкувателно решение е прието, че правомощията на Върховния касационен съд са определени на основание чл. 274, ал. 2 вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК. С чл. 248, ал.3 от ГПК е предвидено, че определението, постановено за изменение и допълнение на решението в частта за разноските подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване и решението. Съгласно чл. 278, ал. 4 от ГПК за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. Относно съдебните решения е предвидено, че определението за изменението и допълнението на решението в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК, подлежи на обжалване по реда, по който и подлежи на обжалване и постановеното съдебно решение. Следователно и в производствата при постановените определения, когато е искано тяхното допълване по отношение на разноските, на основание чл. 248 от ГПК, следва да се приложи посоченото правило. А то е, че определението за изменение или допълнение на решението в частта за разноските няма да подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, ако определението, чието изменение или допълнение се иска, не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. В случая се установи, че определението на Софийски градски съд, не подлежи на обжалване, на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК, тъй като цената на иска е под 10 000 лв , а това според правилото на чл. 280, ал. 2 от ГПК (в редакцията ДВ бр. 100/2010 г., приложима към това производство на основание § 14 от ПЗР на З. ДВ бр. 50 от 03.07.2015 г.) изключва контрола на Върховния касационен съд по търговски дела. В случая делото е търговско при цена на иска под 10 000 лв и определението на Софийски градски съд от 22.10.2014 г. не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Следователно и определението за изменение на същото на основание чл. 248 от ГПК не подлежи на касационно обжалване. В подобен смисъл определение № 558 от 05.10.2015 г. по т. д. 1997/2015 г.на ВКС, ІІ ТО.
Ето защо в случая след като определението на Софийски градски съд за потвърждаване на определение за прекратяване на производството по делото пред Софийски районен съд не подлежи на обжалване, то и определението, с което се изменя на основание чл. 248 от ГПК също не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
Частната жалба следва да се остави без разглеждане.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на П. К. П. срещу определение от 22.01.2015 г. за допълване на определение, постановено на 22.10.2014 г. по ч.гр.д. 16 077/2014 г. СГС, І отделение, с което е осъден П. К. П. да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] чрез адв. Д. К. разноски в размер на 360 лв.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред друг състав на Върховния касационен съд на Р България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.