О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
гр. София, 28.07.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март през две хиляди шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Галина Иванова ч.т.д. № 519 по описа за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от П. К. П. срещу определение от 22.10.2014 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. 16077/14 г. за потвърждаване на определението за прекратяване на производството по гр.д. 5138/11 г. от 22.10.2014 г., постановено от Софийски районен съд. Изложени са съображения за неправилност на определението на Софийски градски съд. Жалбоподателят счита, че като едноличен собственик на капитала има право да получи цялото имущество и не ставало ясно от определението защо не е конституиран като правоприемник на [фирма].
Ответникът по частната жалба [фирма] чрез представител управителя на дружеството К. Н. оспорва частната касационна жалба. Счита, че е недопустима. Счита, че в обхвата на касационен контрол са изключени въззивните решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. А от материалите било видно, че се касае за търговски спор с цена на иска под 10 000 лв.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Установява се от данните по делото – искова молба на [фирма] в ликвидация, [населено място], че е предявил иск срещу [фирма], [населено място] за заплащане на сумата от 7 268,60 лв главница и мораторна лихва 3 052,67 лв. Изложил е обстоятелства, че е извършил услуга – жътва на пшеница и слънчоглед на ответника и за тази дейност е издал фактура № 156 от 14.10.2005 г. Стойността на фактурата била 15 082,32 лв. От така дължимата според него сума, част ответникът бил изплатил, останал остатък от 7 268,60 лв. и така търсената сума представлява размера на цената на иска. Моли да бъде осъден ответникът да му заплати остатъка от дължимото възнаграждение. Претендира също обезщетение за забава за периода от 05.10.2006г. до 04.10.2009 г. в размер на 3 052,67 лв. върху посочената главница.
Предвид така очертания предмет на делото, съдът намира, че предявените при условията на обективно кумулативно съединение на искове са с цена 7 268,60 лв за главница и 3 052,67 лв. лихви. Следователно цената на всеки иск под 10 000 лв. Делото е търговско и релевантно за определяне допустимостта на частната жалба съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК е дали, ако по това дело се постанови съдебно решение то ще подлежи на касационно обжалване, съответно и определенията по него ще подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 280 от ГПК на касационно обжалване подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв съгласно редакцията на чл. 280, ал. 2 от ГПК (ДВ бр. 100/2010 г.), която е приложима на основание § 14 от ПЗР на З. (ДВ бр. 50 от 03.07.2015 г.). Следователно по делото, по което цената на иска е под 10 000 лв, определението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване.
По тези съображения чатната касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
Мотивиран от горното състав на Търговска колегия, Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на П. К. П., ЕГН[ЕИК], съдебен адрес [населено място], [улица], вх. В , ап. 17, адресат П. К. В. срещу определение от 22.10.2014 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. 16077/14 г. за потвърждаване на определението за прекратяване на производството по гр.д. 5138/11 г. от 22.10.2014 г.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.