3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
гр.София, 29.09.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3655/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ГПК.
Делото е образувано по молба на П. К. С. за отмяна на влязлото в сила определение на Варненски окръжен съд № 677/ 15.03.2016 г. по ч.гр.д.№ 429/ 2016 г., изменено в частта за разноските с определение № 1233/ 14.05.2016 г. по същото дело. Окръжният съд, произнасяйки се по частна жалба на К. Г. М. и Г. К. М., е отменил определение на Варненски районен съд от 13.01.2016 г. по гр.д.№ 16531/ 2015 г. и е отхвърлил молбата на П. С. за допускане на обезпечение на предявените от него осъдителни искове против К. и Г. М. чрез налагане на обезпечителни мерки запор върху вземането на К. М. за трудово възнаграждение и запор върху вземането на Г. М. за пенсия. П. С. е осъден да заплати на К. М. 315 лв разноски, на Г. М. – 15 лв разноски, а на адвокат Р. Д.– 200 лв възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Г. М..
Молителят поддържа, че са налице нови обстоятелства от значение за делото – определение № 54/ 12.10.2015 г. по дело 20/ 2015 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС и решение № 44/ 26.04.2016 г. по гр.д.№ 96/ 2016 г. на Бургаски апелативен съд, които актове съдържат правни разрешения от съществено значение за правилното произнасяне по молбата му за обезпечение и разноските. На това основание претендира определението на Варненски окръжен съд да бъде отменено, като поддържа неговата нищожност, недопустимост и неправилност.
Ответните страни К. и Г. М. оспорват молбата като поддържат, че няма основания за отмяна на определението от 15.03.2016 г. Сочените от молителя съдебни актове според тях са без значение за делото на Варненски окръжен съд, тъй като са между различни страни и за различни отношения. Молбата за отмяна на определението от 14.05.2016 г. считат за недопустима, като се позовават на практика на ВКС, според която не подлежат на отмяна определенията, постановени в производства по чл.248 ГПК.
Съдът приема, че молбата е недопустима. С Постановление на Пленума на Върховния съд № 2 от 29.09.1977 г. е изяснено, че на отмяна подлежат тези съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. От правилото има изключения (напр. допустима е отмяна на съдебни актове, макар те да не са решения, когато с тях се разрешават спорове за материално право), но определението, постановено по молба за допускане на обезпечение, не е сред тях. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 21.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2010 г., ОСГТК, определението по обезпечение на иска има несамостоятелен и привременен характер, тъй като има действие до приключване на исковото производство. С него не се дава разрешение по същество по смисъла на чл.274 ал.3 т.2 ГПК, тъй като не разрешава материалноправен въпрос, свързан с предмета на съответното съдебно производство. Това определение не подлежи на касационно обжалване, нито на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК (в този смисъл е и трайната практика на ВКС – срв. определение № 10/ 16.01.2014 г. по т.д.№ 12/ 2014 г., II т. о., определение № 66/ 25.03.2011 г. по гр.д.№ 1577/ 2010 г., II г. о., определение № 181/ 30.07.2015 г. по т.д.№ 1959/ 2015 г., II т.о.). Изложеното важи и за определението, с което се изменя по реда на чл.248 ГПК определение, постановено в обезпечително производство. Този акт няма самостоятелен характер. Той изменя или допълва друг, вече постановен съдебен акт и става част от него, поради което отмяната му може да бъде искана само доколкото на отмяна подлежи и измененият или допълнен акт.
Въз основа на изложеното съдът приема, че молбата, по която е образувано настоящето производство, не подлежи на разглеждане по същество. Доводите на молителя за примат на правото на ЕС пред националното и съдебната практика по дела за обезщетяване на вреди от нарушаване на правото на ЕС, на която се позовава, нямат отношение към процесуалния въпрос за допустимостта на молбата му. В настоящето производство не е предявен иск за обезщетяване на вреди, причинени с акт на национална юрисдикция, постановен в противоречие с правото на ЕС или с действия на други органи при несъобразяване на общностния правен ред.
По изложените съображения съдът счита подадената молба за недопустима и
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на П. К. С. за отмяна на влязлото в сила определение на Варненски окръжен съд № 677/ 15.03.2016 г. по ч.гр.д.№ 429/ 2016 г., изменено в частта за разноските с определение № 1233/ 14.05.2016 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 3655/ 2016 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV гражданско отделение.
ОСЪЖДА П. К. С., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на адвокат Р. Д. Д., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], на основание чл.38 ал.2 ЗА 300 лв (триста лева)
възнаграждение за оказана безплатна помощ и съдействие на Г. К. М..
ОСЪЖДА П. К. С., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на К. Г. М., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], 300 лв (триста лева) разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщаването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: